• English

МЕТОДИЧНО УКАЗАНИЕ № 3 от 25.11.2003 г.

• Водни проби за наличие на легионели (ISO 11731:1998, ISO 11731-2:2004)
  • Пробите се вземат само от специално обучен за целта персонал.
  • Репрезентативността на пробите е отговорност на екипа, който извършва и участва в пробонабирането.
  • Изисква се предварително (най-малко два работни дни) уведомяване на лабораторията за планиране и подготовка на изследването.
  • Пробите се изпращат с попълнено “ИСКАНЕ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВОДНИ ПРОБИ ЗА НАЛИЧИЕ НА ЛЕГИОНЕЛНИ БАКТЕРИИ”.

• Диагностика на Легионерска болест (материалите са подредени по тяхната пригодност):
  • 1. Урина – от 3 ден от началото на симптомите
  • 2. Материал от дихателна система
    • 2.1. Храчка – неиндуцирана!
    • 2.2. Трахеален аспират
    • 2.3. Бронхоалвеоларен лаваж – с дестилирана вода!
    • 2.4. Биопсия от бял дроб
    • 2.5. Плеврален пунктат
  • 3. Серумна проба – За да има сигурна диагностична стойност трябва да бъде двойна. Не се препоръчва изследване на единична серумна проба.
  • 4. Кръв за хемокултура – обикновено хемокултурата се позитивира в терминален стадий на заболяването.
  • 5. Аутопсионен материал – от патологично променени участъци в белия дроб, материал от плеврален излив. При фатален изход се изпращат и всички запазени материали, взети приживе от пациента, независимо от времето, което е изминало и условията на съхранение. Материалите за изследване се изпращат с попълнен “ДОКЛАД ЗА ВЕРОЯТЕН СЛУЧАЙ НА ЛЕГИОНЕЛОЗА И ИЗПРАЩАНЕ НА МАТЕРИАЛ ЗА МИКРОБИОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ”.

• Идентификация или потвърждаване на съмнителни за Legionella sp. щамове
• Епидемиологично типиране на L. pneumophila Sg1

• Разшифроване източника на инфекция;
• Мониторингово планиране в болници, хотели, офис сгради, заводи и други;
• Оценка ефективността на дезинфекционни и други профилактични мероприятия.