20 октомври - Световен ден за профилактика на йоддефицитните заболявания

17/10/2019
През 1990 година СЗО определя дефицита на йод като значим и глобален проблем, който влияе на  здравето на човека. Недостатъкът на йод в организма на човек значим фактор при мъжко и женско безплодие, спонтанни аборти, раждане на недоносени или мъртви деца, раждане на деца с тегло под нормата, глухонемота, умствена изостаналост, остри психични заболявания, кретенизъм.
Йодът е микроелемент от жизнена важност за човека. Той е основна съставна част на хормоните на щитовидната жлеза, които регулират обмяната на веществата и функциите на всички органи. Хормоните на щитовидната жлеза имат решаваща роля за растежа и развитието на децата. Най-чувствителна на въздействието им в детската възраст е централната нервна система. Дневните нужди от йод възлизат на 100-120 мкрг (микрограма) за децата до 12г. възраст, на 150 мкрг за възрастните и 200 мкрг за бременните и кърмещи жени. Дневният прием на йод под 100 мкрг води до сериозни функционални нарушения в организма, известни като йоддефицитни заболявания:
  • Ендемичната гуша и усложненията й;
  • Хипотиреоидозата (намалена функция на щитовидната жлеза);
  • Изоставане в нервно-психическото развитие на децата, проявяващо се с различна по степен умствена изостаналост, от които най-тежката е кретенизмът;
  • Нисък ръст и изоставане във физическото развитие и половото съзряване;
  • Двигателни, говорни или слухови дефекти;
  • Разстройства в репродукцията – стерилитет, аборти, недоносеност на плода и мъртво раждане и др.
Основен източник на йод е храната. С най-голямо съдържание на йод са рибата и морските продукти, орехите, млечните произведения, зеленчуците и плодовете. За кърмачетата основен източник на йод е майчината кърма и кравето мляко, плодовите и зеленчукови сокове. Консумацията на животински и растителни продукти от райони, чиито почви и води са бедни на йод (планински, полупланински или такива с ерозия на почвата) води до заболявания с ендемичен характер. Дефицита на йод в почвите, водите и храната изисква допълнителен прием. Универсално средство за профилактика на йоддефицитните заболявания e използването на йодирана сол в семейството, в заведенията за обществено хранене и производствата на хранителни продукти.  Йодираната сол е най-подходяща  за допълнителен  прием на йод, защото е общодостъпен и евтин продукт. Физиологичният дневен прием на готварска сол е 5гр. Приемът на по-голямо количество е вредно за здравето, особено за възрастни и хронично болни със заболявания на сърдечно-съдовата система.
Важно е да се знае, че:
  • Само ежедневната употреба на йодирана сол предпазва човешкия организъм от заболявания, свързани с йодния дефицит (виж брошурата);
  • Йодираната сол трябва да се съхранява в сухи, добре затворени съдове; 
  • Йодираната сол се прибавя към ястията след снемане от огъня/изключване на котлона, тъй като високата температура води до разпадане на йода;
  • Ежедневна употреба на йодирана сол премахва необходимостта от използване на скъпо струващи добавки и лекарства, съдържащи йод.
Почвите на България са бедни на този елемент, приблизително 1/2 от територията на нашата страна е с йоден дефицит. От 1994г. йодната профилактика е задължителна за населението в цялата страната. За целта се използва предлаганата в търговската мрежа трапезна сол, йодирана с калиев йодат, който е стабилен и не се разлага от слънчевата светлина. Йодирането на солта е в количество 28-55мг калиев йодат на кг сол. Това количество е достатъчно и гарантира необходимия дневен прием на йод за компенсиране на йодният дефицит. Предлаганата в България трапезна сол следва правилата на Наредба за изискванията към състава и характеристиките на солта за хранителни цели (обн. ДВ. бр.11 от 6 февруари 2001г., изм. ДВ. бр.96 от 9 ноември 2001г. и ДВ. бр.58 от 30 юли 2010г.). С наредбата се определят изискванията към състава и характеристиките на солта за хранителни цели, която се предлага на потребителите, употребява се в заведенията за обществено хранене и се влага в производството на хранителни продукти. В България се провежда лабораторен мониторинг на солта за хранителни цели, за съдържание на калиев йодат.
 
Октомври 2019г.
РЗИ-Силистра