Световният ден на прехраната се отбелязва по решение на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) в деня на създаването ѝ - 16 октомври 1945 г. Чества се в над 150 страни, като България се включва през 2006 г. За първи път официално е обявено, че една от най-важните задачи е изкореняването на глада по света и създаването на условия за устойчиво земеделие, което би могло да изхрани населението в световен мащаб. Този ден се чества за първи път през 1981г. и всяка година световният ден на храните има специална тема и се фокусира върху различни дейности.
Мотото на деня за 2017 г. е: "Да променим бъдещето на миграцията, инвестирайки в развитието на селските райони".
Всеки ден по света 850 милиона души не могат да си осигурят храната, необходима за добро здраве и растеж. Според FAO лошата храна също е причина за смърт сред младите хора в развиващите се страни.
Световният ден на храните напомня за милионите, които страдат от недохранване и призовава международната общност към по-голяма осведоменост и по-голям ангажимент към борбата с глада.
Всички знаем, че храната е един от основните фактори за нормалното физическо и психическо развитие на човека. Затова обаче, тя трябва да бъде в достатъчно количество и с доказано качество. Тя трябва да задоволява нуждите на организма от енергия , да осигурява добро здраве и да предпазва от болести. Приемът на белтъчини, въглехидрати, мазнини, витамини и минерали трябва да е съобразен с физиологичните нужди на организма.
Но някои хора забравят, че храната не е само за удоволствие. И въпреки че съвременните хора са прекалено информирани и културни, те знаят правилата, но не ги спазват...
Отново препоръчваме спазването на няколко прости правила, за да бъдем по-дълго здрави и да водим по-качествен начин на живот:
• Консумиране на разнообразни храни - на малки порции, но на често.
• Ежедневно приемане на:
- разноцветни плодове (по възможност в пресен вид),
- разноцветни зеленчуци (по възможност в пресен вид),
- пълнозърнести храни,
- протеини (в т.ч. нетлъсти меса и пилешко, риба и морски дарове, ядки),
- млечни продукти (прясно и кисело мляко, сирене),
- мазнини (основно зехтин, масло, авокадо, ядки).
• Ограничаване на захарните изделия и тези, богати на натрий.
• Прием на вода, пресни плодови и зеленчукови сокове, и по-малко други напитки като газирани, „натурални сокове”, разтворими плодови напитки и пр.
• Ограничаване употребата на кафе и алкохол.
• Извършване на физическа дейност и контролиране на телесното тегло.
РЗИ – Силистра
Дирекция „ Обществено здраве“