В периода 2010-2014 г. в област Силистра са регистрирани 54 болни Лаймска борелиоза и Марсилска треска, по години както следва:
|
Регистрирани случаи
|
2010
|
2011
|
2012
|
2013
|
2014
|
Всичко
|
|
Лаймска борелиоза
|
5
|
20
|
6
|
5
|
5
|
41
|
|
Марсилска треска
|
4
|
0
|
3
|
2
|
4
|
13
|
|
Общо
|
9
|
20
|
9
|
7
|
9
|
54
|
За настоящата година, към 15.05.2015 г., няма регистрирани болни с Лаймска борелиоза и Марсилска треска.
Ежегодно от ЦСМП-Силистра и филиалите в Тутракан, Главиница и Дулово се съобщават лица ухапани от кърлежи при обслужване на домашни животни, при работа на полето или в гората, при обгрижване на домашни любимци или след разходка сред природата. Броят на регистрираните случаи в периода 2010-2014 г. и към 15 май за 2015г . е:
|
|
2010
|
2011
|
2012
|
2013
|
2014
|
2015
|
|
Ухапани от кърлежи
|
107
|
142
|
212
|
128
|
105
|
26
|
В структурата на ухапаните от кърлежи лица, разпределени по признак „град-село“ не се наблюдава отчетлива разлика. По отношение на възрастовата структура данните сочат, че преобладават лицата в активна трудова и в пенсионна възраст, експонирани най-често при работа на полето или в гората, както и при обслужване на домашни животни (кози, овце и др.).
Сред живеещите в градовете ухапването от кърлежи се случва най-често при обгрижване на кучета-домашни любимци. След разходката им в тревните площи на паркове и междублокови пространства се налага почистване от впили се кърлежи. Тази операция е особено рискова за хората, когато не се внимава и се допуска размачкване на кърлежи, при което чревно съдържимо от кърлежа може да попадне през рани по кожата или през лигавицата на очите. По тази причина съвета към хората е да извършват почистването на кърлежите от техните домашни любимци с латексови ръкавици или с помощта на пинсета, като ги събират и изгарят, без да допускат размачкване. Ако кърлежите са заразени с причинител на някое от кърлежо-предаваните заболявания размачкването им е риск за заразяване и за разпространяване във външната среда.
Кърлежите са широко разпространени в природата. Пролетната влага и топлина, избуяващата тревна и храстовидна растителност са предпоставка за високата численост на кърлежовата популация. Това изисква прилагане на т.нар. общо профилактични мерки: окосяване на тревата в парковете/подрязване на храстовата растителност и обработка с химически препарати, разрешени за дезинсекционни обработки. Обработките трябва да се осъществяват от лица и фирми, с професионална квалификация за това, вписани в регистъра на Министерство на здравеопазването.
Към общо-профилактичните мерки се отнасят и мерките за лична защита на хора и животни посредством репеленти (препарати, които отблъскват кърлежите). Препоръчваме на хората да излизат сред природата със светли дрехи, върху които да се открояват полазили ги кърлежи и да не подценяват задължителния оглед на кожата за впили се кърлежи след завръщането си вкъщи. Навременното отстраняване на впил се кърлеж е предпазна мярка с голяма значимост. Особено важни са окосмените части на тялото, в т.ч. и срамната област, както и сгъвките на ръцете и краката (слабините, подмишничните и задколянни зони). Когато не можете сам да огледате всяка част от тялото си, помолете близък човек. При децата задължително направете щателен преглед на цялото тяло, в т.ч. и окосмената част на главата.
При свалянето на впил се кърлеж спазвайте основното правило да не го размачкате или да внимавате да не остане част от него в кожата. Ако все пак това се случи дезинфекцирайте мястото с йодасепт или йодна тинктура и посетете Вашият личен лекар. В рамките на 30 дни наблюдавайте мястото на ухапване за признаци на Лаймска болест: зачервяване, оток и болка, подуване на лимфни възли в слабините, под мишниците или в областта на шията, температура или поява на червени петна по кожата. В такива случаи е показано антибиотично лечение, предписано от личния лекар или от специалист по инфекциозни болести. При преценена необходимост лечението може да се осъществи в Инфекциозно отделение. Ако не се наложи болнично лечение, то серологичното изследване на кръвна проба за Лаймска борелиоза може да се извърши след около месец от предполагаемата дата на ухапване. Такива пациенти могат да бъдат насочени от личния лекар за безплатна лабораторна диагностика в лабораторията на РЗИ-Силистра, където ще се вземе венозна кръв и ще се извърши серологично изследване за Лаймска борелиоза чрез имуноензимна реакция тип ELISA.
Разпространението на причинителя на Лаймската борелиоза и на кърлежите-преносители е повсеместна в страната. Заболяването протича хронично, продължаващо с години и уврежда целия организъм (сърце, стави, нервна система, очи и др.). Това изисква отговорно отношение от всеки към темата кърлежи, ухапване от кърлежи и консултация с личния лекар, за своевременна диагноза и лечение.
Когато има съмнение за Марсилска треска е изключително важно пациента да се лекува в Инфекциозно отделение, предвид ранните усложнения засягащи сърцето, нервната система и белия дроб. Преди да започне антибиотичното лечение е необходимо да се вземе венозна кръв и отделеният серум да се изпрати в лаборатория, която извършва такова изследване. При ниски титри на антитела, обикновено се налага вземане на втора кръвна проба, най-малко след интервал от две седмици. В случаите на Марсилска треска водещи са общоинфекциозните прояви: висока температура, втрисане, зачервени гърло и очи, дребно-петнист обрив по кожата с хеморагичен и везикулозен характер, увеличени лимфни възли, а на мястото на ухапване, т.нар „входна врата“ поява на черно петно. Черното петно е характерен признак и се характеризира със зачервяване, оток и язвичка покрита с черна коричка.
Въпреки, че област Силистра не попада в т.нар. ендемични за разпространението на причинителя на Марсилската треска райони, то болни от Марсилска треска се регистрират почти ежегодно, с данни за заразяване на територията на областта, а не след пребиваване в ендемични зони. За територията на България такива са черноморските зони (областите Варна и Бургас), както и на зони по долините на Марица и Тунджа (областите Пазарджик, Пловдив, Хасково, Сливен и Стара Загора).
Динамиката на заболяемостта от Марсилска треска в страната е в пряка зависимост от 3 основни фактора: популацията на бездомните и скитащи кучета, дезакаризацията на селско-стопанските животни и начина на тяхното отглеждане. Предвид настъпилите промени в числеността и организацията на отглеждане на селско-стопанските животни през последните 20 години, като основен фактор у нас се налага популацията на кучетата. Кучето е основен гостоприемник на кърлежа-преносител на причинителя на Марсилската треска. Това формира основните изисквания към мерките срещу разпространението на Марсилската треска, а именно контрол на популацията на бездомните и скитащи кучета от страна на общините, особено в рамките на областните и големите градове в България, както и периодична дезакаризация на кучетата-домашни любимци.
Д-р Теодора Начева, РЗИ-Силистра
-----------------------------------------------
17.05.2015г.