ОСНОВНИ СТЪПКИ И ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ИДЕНТИФИЦИРАНЕТО НА ПАЦИЕНТИ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ПРОУЧВАНЕ ЗА ЕБОЛА ВИРУСНА ИНФЕКЦИЯ (ЕВИ)
Вероятността за внасяне на Ебола вирусната инфекция в България е много малка, но рискът лице, заразено в Африка, да пристигне със самолет или кораб, не може да бъде напълно изключен. Лицето може да е с вече проявена клиника на ЕВИ, или да развие симптомите на заболяването по-късно, след изтичане на инкубационния период. Поради тази причина здравната мрежа трябва да има готовност за адекватни действия и в двата случая, с оглед да не се допусне разпространяване на инфекцията.
Пациент, пристигнал по време на инкубационния период и заболял в България е възможно да потьрси медицинска помощ в:
· лечебно заведение за първична медицинска извънболнична помощ (общопрактикуващ лекар - ОПЛ),
· лечебно заведение за извънболнична специализирана медицинска помощ,
· център за спешна медицинска помощ (ЦСМП),
· в лечебно заведение за болнична медицинска помощ.
Идентифициране на пациенти, при които има риск да се касае за случай на Ебола вирусна инфекция
Заболяването се причинява от вируси от семейство filoviridae, род Ebolavirus. Досега са идентифицирани пет Ебола вируси: Zaire, Bundibugyo, Sudan, Reston and Tai Forest. Първите три - Zaire, Sudan, Tai Forest and Bundibugyo ca предизвиквали големи епидемични взривове в Африка. Причинителят на епидемията в Западна Африка през 2014 г. се отнася към вида Zaire.
Инкубационният период варира от 2 до 21 дни (по-често 8-10 дни)
Пациентът не е контагиозен по време на инкубационния период и става източник на инфекция след поява на клиничните симптоми. Вирусът се предава от човек на човек при директен контакт с кръв, секреции и други телесни течности на болен или починал от ЕВИ. Вирусът не се предава по въздушен път.
Най-често епидемичните взривове са свързани с предаване на вируса от човек на човек и поради това най-висок риск съществува при членовете на семейството и медицинския персонал.
Симптомите при ЕВИ вранна фаза наподобяват симптомите при грипоподобно заболяване или тези при малария (повишена телесна температура, мускулни болки, слабост, главоболие, възпалено гърло). Впоследствие може да се появят гадене, повръщане, диария, коремна болка, обърканост, обрив, както и кръвотечение от кожата, лигавиците, очите, ушите, стомашно-чревния тракт и пикочните пътища, завършващи с мултиорганно поражение.
Заболяването е
суспектно за ЕВИ, когато пациентът има повишена телесна температура над 38°С, пристигнал е от държава, в която има ЕВИ (вж. информация от СЗО:
http://www.who.int/csr/diseasc/ebola/en/ ) и първите симптоми са се появили до 21 дни след пристигането.
Заболяването е “вероятен случай ЕВИ”, когато пациентът е бил изложен на висок риск от експозиция.
Поведение на медицинския персонал на лечебно заведение за първична и спецнализирана медицинска извънболнична помощ, центьр за спешна медицинска помощ, спешно звено в лечебно заведение за болнична медицинска помощ при пациенти, подлежащи на проучване за ЕВИ или при вероятен случай на ЕВИ
При снемане на анамнеза от пациент, наскоро завърнал се от заразена с ЕВИ зона, задължително трябва да се събере информация, свързана от една страна с детайлите на пътуването (вкл. продължителността на престоя, конкретно посетените места, тяхната специфика по отношение на фауна и местно население - ритуали и др., датите на пристигане и отпътуване), а от друга - с наличните симптоми, след което трябва да се определи риска от инфектиране с Ебола вирус.
Основавайки се на направената оценка на риска (категоризацията на риска), медицинският специалист (ОПЛ или лекар от спешното звено/ спешния медицински център) постъпва, както следва;
Пациент с повишена телесна температура над 38°С, пристигнал от държава, в която има ЕВИ и с проява на първите симптоми до 21 дни след пристигането си се изолира в помещение, отделено от общата чакалня.
Събирането на епидемиологични данни за оценка на риска се провежда от медицински персонал с лично предпазно облекло.
При малък риск лекарят (ОПЛ или лекарите в спешните центрове/ звена) извършва медицинския преглед, спазвайки стандартните предпазни мерки. В зависимост от резултатите от клиничния преглед, впоследствие се назначават (по преценка) общи кръвни и други изследвания (неспецифични); по преценка се провежда консултация и /или преглед от специалист по инфекциозни болести, без пациентът да напуска помещението.
При оценяване на риска като висок (висок риск от експозиция и поне един от клиничните критерии, вкл. повишена телесна температура, независимо с колко градуса), се провежда консултация със специалист по инфекциозни болести и епидемиолог и пациентът трябва да бъде директно транспортиран към инфекциозното отделение на най-близката болница.
Прилагат се стандартните предпазни мерки в комбинация с мерките, прилагани при инфекции, предавани по контактен и капков път (хигиена на ръцете, ЛПС).
Танспортирането на силно суспектен за ЕВИ болен или вероятен случай на ЕВИ се осъществява с линейка. Болният носи обикновена хирургична маска, покриваща носа и устата. Маската не трябва да има дихателна клапа. Носилката е покрита с непромокаема пластмасова основа за еднократна употреба, върху която пациентът ляга. Памучни и други текстилни материи, които са били в досег с пациента по време на транспортирането му, биват унищожени, след използването им.
Медицинският екип, осъществяващ транспортирането, носи ЛПС (ркавици и водоустойчиви гащеризони за еднократна употреба, очила, дихателна маска тип FFP3, предпазна маска за лицето с визьор, калцуни). Пациентът се транспортира директно от линейката в болничната стая за изолация.
След транспортирането, линейката се почиства с вода и сапун и се дезинфекцира с хлорсъдържащ препарат. Остатъците от телесни течности се почистват веднага с абсорбираща материя и пространството се дезинфекцира с хлорсъдържащ препарат. Останалите отпадъци се унищожават, съобразно изискванията за обезвреждане и унищожаване на опасни болнични отпадъци.