I. В Консултативно-диагностичния блок и спешното отделение:
1.Лекарят извършва задълбочен преглед на болния и снема епидемиологична анамнеза за контакт с други болни и възможности за заразяване на рискови лица.
2.При поставяне на диагноза „Грип” лекарят се придържа към клиничните и епидемиологични критерии съгласно Наредба № 21/2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, изм. ДВ бр. 52 от 2011 г., както и основните симптоми на заболяването:
● остро начало;
● фебрилитет;
● суха кашлица;
● мускулни болки.
3.След оценка на обективното състояние на болния и тежестта на заболяването лекарят може да предостави антивирусен препарат за домашно лечение, като даде указания за:
· спазване на т.н.“респираторен етикет” - при кашляне и киханеда се закрива устата с ръка и кърпа, която след това да се изхвърли в кошче за отпадъци; да се избягва докосването с ръце на очите, носа и устата;
· спазване на лична хигиена и често миене на ръцете с вода и сапун;
· носене на маскаот болнияи обслужващите голица; маската следва да се сменя на всеки 3-4 часа;
· изолация на болния при възможност в отделна стая, спазване на постелен режим, щадяща диета, почивка;
· насочване на пациента към ОПЛ за осъществяване на медицинско наблюдение.
При необходимост се извършва консултация с инфекционист.
4. Началник-отделенията, посочени в т. I,контролират правилното предоставяне на антивирусните препарати за домашно лечение на пациентите (срещу подпис на пациента). Определят лице, което отговаря за приемане на препаратите в отделението и за изготвяне на ежеседмична справка за изразходваните и налични количества.
5. Лекарят насочва за хоспитализация болните с тежка клинична картина на грип към инфекциозно отделение.
При наличие на усложнения (пневмония и др.) насочва пациента към подходящото отделение съобразно вида на усложнението.
Лицата, които са изложени на най-висок риск от усложнения, са:
· Деца под две годишна възраст;
· Лица над 65 годишна възраст;
· Бременни жени;
· Лица с определени хронични заболявания - хронични белодробни (включително астма), сърдечносъдови (с изключение на хипертония), бъбречни, чернодробни, хематологични или метаболитни (включително диабет);
· Имуносупресирани, включително поради прилагане на медикаменти или носителство на ХИВ;
· Болни от заболявания, компрометиращи респираторните функции;
· Пациенти с висока степен на затлъстяване и придружаващи заболявания, които водят до риск от усложнения при грип.
II. В Стационарния блок:
1. Началник-отделението осигурява условия за изолация на болния и спазване на противоепидемичния режим в отделението.
2. Потвърждаването на диагноза „Грип” се извършва с вирусологично изследване.
3. Началник-отделението контролира правилното използване на антивирусните препарати за стационарно лечение на пациентите, съгласно указанията на МЗ и по преценка на лекуващия лекар.
4. Началник-отделението определя лице, което отговаря за приемане на препаратите в отделението и изготвяне на ежеседмична справка за изразходваните и налични количества.
III. В лечебното заведение за болнична помощ при обслужване на пациенти, съмнителни за грип, се съблюдават следните противоепидемични изисквания:
● използване на лични предпазни средства (маски, престилки, ръкавици) при обслужване на пациентите;
● извършване на хигиенна дезинфекция на ръцете след манипулации, прегледи, сваляне на ЛПС и пр.;
● изхвърляне на всички използвани консумативи (кърпички за еднократна употреба, маски и пр.) в съдовете за опасни болнични отпадъци;
● провеждане на стриктна текуща дезинфекция във всички помещения;
● редовно проветряване на помещенията.
IV.При необходимост се извършва консултация с епидемиолозите от РЗИ за организиране на противоепидемични мерки.
ВЗЕМАНЕ, СЪХРАНЯВАНЕ И ТРАНСПОРТИРАНЕ НА МАТЕРИАЛИ ОТ БОЛНИ ЗА ДИАГНОСТИКА НА ГРИП
Пробите за вирусологична диагностика на грип са назофарингеални секрети. Те се вземат от пациенти със симптоми на грипоподобно заболяване в острия стадий на заболяването (от 1 до 5 дни от началото му) или от контактни на болния със симптоми на респираторно заболяване в рамките на 7 дни от контакта.
Вземане на назофарингеален секрет.Секретът се взема с два тампона - по един за фарингеалния и за носния секрет. С първия тампон се взема материал последователно от двата носни хода, а с втория – от фаринкса. В едната ноздра, паралелно на небцето, се вкарва сух памучен или полиетиленов тампон и се оставя за няколко секунди, след което се изважда с въртеливо движение и притискане към стената на носния ход. С един и същ тампон може да се вземе секрет и от двете ноздри. След манипулацията тампонът се поставя в стерилна епруветка, с 1-2 mlтранспортна среда, съдържаща антибиотици. Сливиците и задната страна на фаринкса се обтриват енергично с друг тампон, след което той се поставя в друга епруветка с не повече от 1-2 mlтранспортна среда. Транспортната среда, в което се поставят пробите за вирусологично изследване, най-често е физиологичен разтвор с pH7,4 или разтвор на Хенкс. Може да се използват и специални транспортни среди на различни фирми, съдържащи триптозо-фосфатен бульон, захарозо-фосфатен бульон или клетъчно-културална среда.
Взетите материали за вирусологично изследване се съхраняват на + 4о С до пристигането в лабораторията за изследване, за възможно най-кратък срок. Транспортирането им се извършва в термос или хладилна чанта. В противен случай те се замразяват на или под - 70о С. Пробите не трябва да се съхраняват или транспортират в сух лед (СО2) без да са изолирани в стъклен съд или двойна полиетиленова торбичка, тъй като СО2 може да инактивира вируса, ако получи достъп до пробата.
Забележка: Пробата задължително се придружава от съпроводително писмо с анамнестични данни за пациента (три имена и възраст), както и с имената на лекаря, взел пробата, телефон за контакт с него и наименованието на лечебното заведение, което изпраща материала.