СМЪРТТА НЕ ТРЯБВА ДА Е ЕДИНСТВЕНИЯТ ИЗХОД!
Суицидното поведение на личността (включващо самоубийство, опит за самоубийство или преживяването на мисли и намерения за самоубийство), е начин за разрешаване на даден екзистенциален проблем. Наистина, това е последното и най-радикално средство, но то е част от стратегията за поведение на индивида и обслужва някаква негова цел. Самоубийството е психологически мотивиран акт, който удовлетворява определена потребност на личността, различна в различните случаи и типове самоубийства.
Първото и необходимо условие, за да се стигне до вземането на решение за самоубийство, е развитието на процес на социално-психическа дезадаптация на личността. Дезадаптацията настъпва вследствие преживяването на различни личностни загуби, провали, катастрофи, тежки междуличностни или вътре-личностни конфликти и психически травми, и се изразява в нарушаване на взаимоотношенията между индивида и социалната му среда, както и в отрицателно оцветени психически преживявания. При развитие и задълбочаване на процеса, дезадаптацията може да прерасне в състояние на психична криза, когато субективното чувство за заплаха и осъзнаването на невъзможността от удовлетворяване на високозначима потребност на личността се увеличават до такава степен, че човек започва да се чувства като в капан или задънена улица, т.е. в съвсем безизходно положение. Невъзможността да намери друго разрешение на критичната ситуация актуализира в съзнанието на индивида представата за самоубийството като единствен „изход” от безнадеждната ситуация. При така формираната готовност за извършване на себеубийствено действие, дори и най-незначителните негативни промени в ситуацията, и най-малката обида, предизвикателство от страна на околните или друг вид поредна психотравма могат да задействат механизма на суицидната реакция, да послужат като повод и отключващ момент за суицидно действие.
Всяко решение за самоубийство се взема в определена ситуация и като отговор на неблагоприятни външни или вътрешни психически въздействия и условия. И тъй като тежките житейски ситуации са твърде много и различни по смисъл, то самоубийствата също притежават най-различен личностен и социален смисъл. Известни са самоубийства – протест или отмъщение, с които се цели да се постигне психическо въздействие върху определена личност или по-широк кръг от хора, когато е невъзможно те да бъдат засегнати или впечатлени по друг начин. В тези случаи личността използва собствения си живот, който е най-значимото й от всички средства, с които разполага, като последно оръжие в житейската си битка.
При протестните самоубийства, както и при самоубийствата – самозащита, някои превръщат своята смърт и самоубийство в истински триумф на личността – в средство не за разрушаване, а за съхранение и утвърждаване на Аз-а пред лицето на враждебната околна действителност. Типичен пример за това са т.нар. самоубийства на честта, при които личността цели да запази или възстанови засегнатото си достойнство.
Съществуват самоубийства – избягване от страдания, наказания, тежки конфликти, затруднения и пр., т. е. самоубийства – бягства. Те са характерни за много деца, за чувствителните и крехки личности.
Друг тип са самоубийствата – самонаказания, чрез които се изкупва вина и се реализира процес на вътрешно правораздаване, нещо като „вътрешно правосъдие”.
Известни са и т. нар. философски самоубийства с отрицателна равносметка на живота. При тях личността претегля плюсовете и минусите на досегашния си живот и оценява перспективите на бъдещето и смисъла от по-нататъшното си съществуване. Някои учени определят този тип самоубийства като реалистични, рационални или хладни – при тях смъртта се избира като най-малката от всички други злини. Такива са самоубийствата на тежко и неизлечимо болни или възрастни хора, които желаят да предотвратят очакващата ги старческа безпомощност и деградация на личността им.
При самоубийствата – защита на високозначими ценности и идеали, собствените убеждения, творческите достижения, някаква социална кауза или живота на другите хора се оценяват като по-значими и ценни от собствения живот. Тогава самоубийството носи смисъла на саможертва в тяхно име и е средство за тяхната защита, отстояване и осъществяване.
Често дадено суицидно действие притежава повече от един личностен смисъл, тъй като границата между посочените отделни значения на самоубийствата е размита и трудно установима. При обясняването на отделните случаи на самоубийство е важно личността на самоубиеца да се разглежда винаги в контекста на социалната си и психическа ситуация, по отношение на която суицидният акт придобива смисъл.
Преминаването от решение за самоубийство към суицидно действие се определя от многобройни психо-социални фактори, при това – не еднозначно и линейно, а вероятностно. От значение е едновременното действие или последователното натрупване на разнообразни дезадаптиращи личността фактори, като произволността и свободата на волята, характерна за човешките реакции, се запазва и тук.
ВЪЗМОЖНО ЛИ Е САМОУБИЙСТВАТА ДА БЪДАТ ПРЕДОТВРАТЯВАНИ?
За да се осъществи ефективна превенция на самоубийствата е необходимо постоянно да се извършва активна научно-изследователска дейност с цел да се следят и анализират тенденциите в динамиката на самоубийствата в страната; да се установят кои са и да се наблюдават социалните групи с повишен риск от самоубийство; да се подготвят специализирани кадри за осъществяване на различните форми на психологическа и социална помощ на застрашените от самоубийство лица. Необходимо и много важно е да се извършва и научно-популяризаторска дейност – системно да се информира обществеността за постиженията на суицидологията при разкриване на причините за себеубийственото поведение, както и за методите и възможностите за предотвратяването му. По този начин ще повишим суицидологическата култура на населението, което е в интерес както на хората със завишен риск от самоубийство, така и на техните близки, съседи, колеги по служба и в крайна сметка – на всички нас, на обществото като цяло.
Но за да се изпълнят задачите на суицидологическата превенция и профилактика е необходимо дейността по осъществяването им да се институционализира, като се създаде подходяща организационна структура, за каквато по цял свят е признат суицидологическият център. Ние разполагаме с отделни добре запознати със суицидологията специалисти – психолози и психиатри, но не е създадено онова научно-организационно звено, което да обедини, канализира и направлява усилията им. В някои наши градове работят телефони на доверието, но това е само първата брънка от веригата. Липсва най-важното звено на суицидологическия център – кабинетите за социално-психологическа помощ (КСПП), които трябва да бъдат изградени задължително извън територията на психиатричните заведения – в някои поликлиники или към ВУЗ-ове и училища, за да бъдат леснодостъпни и привлекателни за всички засегнати, а съществуването и дейността им да бъдат разгласявани и рекламирани.
Ако искаме да оздравим обществото си, трябва да почнем от децата. Необходимо е да се създадат много центрове за семейно консултиране по проблемите на детското възпитание и с помощта на психолозите и психотерапевтите да се подобри климата в семействата и в училищата ни, като се повиши културата на общуване и взаимодействие между децата и възрастните, както и между самите възрастни. Според американския учен Л. Дъблин „ако децата от градовете ни израстват в мръсни и бедни жилища и квартали, където бандитизмът е единственото им развлечение, то ние сами формираме потенциални суициденти в новото поколение. Няма да постигнем сериозен прогрес в разрешаването на проблема за самоубийствата, ако не въздействаме върху околната среда и социалното обкръжение на децата ни.”
СТАТИСТИКА, КОЯТО ГОВОРИ САМА ЗА СЕБЕ СИ
Според данни на Световната здравна организация, в световен мащаб ежегодно се извършват около 1 млн. самоубийства, като на всеки 3 секунди някой прави опит да отнеме живота си. Самоубийствата са сред трите основни причини за смърт при хората на възраст между 15 и 35 г. В България, през 2005 г. смъртността поради самоубийства беше по-голяма от тази при транспортните злополуки.
Според предоставената статистика от дирекция „Медицински дейности” към РЗИ- Силистра - за 2011г. в Силистренска област е регистрирано извършването на суицидни действия от 41 човека, 6 от които са младежи от 15 до 18 г.
Демографската ситуация в България не е добра – имаме отрицателен естествен прираст, защото нараства смъртността, а раждаемостта не е висока. Освен това хиляди млади хора напускат страната. Нашата цел е да запазим човешкия потенциал на страната.
ОТДЕЛ „ПБПЗ“
ДИРЕКЦИЯ „ЗДРАВЕН КОНТРОЛ“