Ехинококозата е широко разпространено паразитно заболяване което се причинява от Echinococcus granulosus(кучешка тения).
Заболяемостта в нашата област е над средната за страната, въпреки че през последните години значително намалява. През 2018г. е регистрирана заболяемост от 4,52 на 100 хил. при средна за страната 2,85 на 100 хил. За сравнение през 2017г. тя е била 7,1 на 100 хил. Най-висока заболяемост в Силистренска област е регистрирана през 2008г. – 16 на 100 хил.
През 2018г. са регистрирани 5 болни от ехинококоза (4 оперирани и 1 под наблюдение). Четири от заболяванията са първични и един рецидив. През първо полугодие на 2019г. са регистрирани 5 случая на ехинококоза – четири болни с ехинокок на черен дроб и 1 с ехинокок на бял дроб.
Въпреки по-ниската заболяемост през последните години ехинокоозата остава проблем с голямо здравно и социално значение, предвид тежестта и продължителността на протичане на заболяването и инвалидизирането на пациентите.
Краен гостоприемник на кучешката тения и източник на заразяване за човека е кучето. Полово зрялата форма на паразита се развива в тънките черва на кучето и чрез изпражненията му яйцата на тенията попадат във външната среда (почва, трева, зеленчуци, вода и др.).
В биологичния цикъл на развитие на кучешката тения като междинен госторпиемник се включват тревопасните животни, като при паша поглъщат яйцата на паразита. По подобен начин, чрез консумиране на зеленчуци, неизмити добре с обилна течаща вода, в този цикъл попада и човека. При хората има още един съществен фактор на предаване на заразни и паразитни болести и това са ръцете. След обслужване или игра с кучета, след игра на детската площадка или в парка, след работа в двора или градината неизмитите ръце могат да се окажат основен фактор за заразяване/опаразитяване.
Погълнатите яйца, попаднали в червата на тревопасното животни или човека, чрез кръвта се разнасят във вътрешните органи, където се образуват кисти, т.нар. ехинококови кисти, изпълнени с течност и множество дъщерни мехури и млади форми на тенията (сколекси). Кистите са с размери от просено зърно до глава на новородено. В някои от кистите не се съдържат сколекси и те се наричат стерилни. При разкъсване на нестерилна киста се получава разсейване на сколекси и образуване на нови кисти.
Ехинококовите кисти при човека се развиват бавно, с години и често не може да се определи кога и къде е станало заразяването. Най-честата локализация на кистите е в черния дроб, по-рядко в белия дроб, мозъка, бъбреците, далака и др. Бавното протичане, засягането на много и важни органи, честите рецидиви, инвалидизацията поставят ехинококозата в категорията на тежките доброкачествени заболявания.
Кучетата, основен и краен гостропиремник, поддържат ехинококовата инвазия като поглъщат вътрешности от тревопасните животни, заразени с кучешка тения.
Клиника– болестта се проявява след години от инвазирането и симптомите са в зависимост от органната локализация. Докато кистите са малки и не притискат засегнатите органи заболяването протича безсимптомно. По-късно могат да се появят нетипични оплаквания като отпадналост, главоболие, уртикария, сърбеж по кожата, температурата, болки в дясното подребрие, пожълтяване, суха кашлица, кървави храчки и др. Симптомите варират значително в зависимост от разположението, размера и броя на кистите. При внезапен пробив на киста в белия дроб или при притискане на важни центрове в мозъка може да настъпи смърт.
Лечение – оперативно (отстраняване на кистите). Консервативно лечение се прилага като предоперативна и следоперативна/противорецидивна профилактика (Зентел, Вермокс).
Профилактика - предпазването от ехинококоза изисква мерки за лична и обществена защита:
- измиване добре на ръцете със сапун и топла вода преди ядене и след контакт с домашния любимец – кучето;
- измиване на зеленчуците и плодовете преди консумация;
- избягване пипането и играта с безпризорни кучета;
- редовно обезпаразитяване на домашните кучета и измиване на лапите им с вода и сапун след разходка;
- кучетата да не се хранят със сурови вътрешности от заклани домашни животни;
- недопускане или ограничаване достъпа на домашни и бездомни кучета по детските площадки и тревните площи, предназначени за игра на децата;
разходката на домашните кучета само на отредените за целта места.
Дирекция ,,Надзор на заразните болести“