Размер шрифт  

Търсене  

 

„С тази вяра ще съм способен да издялам камък

на надеждата от планината на отчаянието…“

(Цитат от великата реч „I have a dream“ на Мартин Лутър Кинг)

 

От 2008 година датата 10 септември е обявена от Световната здравна организация за Световен ден за превенция на суицидния риск и суицидното поведение (суицидопревенция, от лат. suicidium - самоубийство). Увеличаването на честотата на самоубийствата в повечето страни се отразява отрицателно на състоянието на обществото, икономиката, обществените порядки, на нравствените и духовните ценности. Ежегодно в света вследствие на самоубийства загиват около един милион жители, т.е. около 3 000 човека на ден, а тези които правят опити се оценяват на около 10 милиона. В България ежегодно около 800 човека приключват живота си със самоубийство.

 

Според данните на Световната здравна организация (СЗO) самоубийството е на 13-то място сред причините за смърт в света, а според Националния съвет по сигурността в САЩ (National Safety Council) тя се определя на шесто място в Съединените щати. Смята се, че самоубийството е водеща причина за смърт сред юношите и младежите (под 35 години).

 

Самоубийството е комплексно явление, което през вековете е  привличало вниманието на философи, теолози, лекари, социолози и хора на изкуството. Изтъкнати научни проучвания сочат, че макар и постижима, профилактиката на самоубийствата, изисква пълен набор от дейности, включващи предоставяне на възможно най-добри условия за отглеждане на децата и младите хора, ефективно лечение на психични разстройства и контрол на рисковите фактори на средата.

 

Суицидни мисли могат да бъдат предизвикани от социо-икономически фактори като безработица, бедност, липса на собствен дом и дискриминация. Бедността може да не е директна причина, но същевременно изглежда увеличава риска от самоубийство, тъй като обеднелите индивиди са голяма рискова група по отношение развитието на депресия. Друг рисков фактор е наличието на история за физическо или сексуално насилие в детството.

 

Различни изследвания са доказали, че при 87% от самоубийците е възможно да бъде поставена психиатрична диагноза на базата на данни, събрани от техни приятели и роднини след смъртта им. Съществуват редица други фактори, които корелират с риска от самоубийство, включително наркоманиите, достъпа до средства и условия за извършването му, наличие на самоубийство във фамилията или минали травми на главата.

 

Установена е връзка между склонността към самоубийство и съществуващи хронични медицински проблеми, включително хронична болка, леки и тежки мозъчни травми. Повишената склонност към самоубийство продължава да преобладава и след проведено лечение при лица с депресивно разстройство и злоупотреба с алкохол. За хората с повече от един медицински проблем рискът е особено висок, което предполага необходимостта от по-чест скрининг за суицидни тенденции в общата медицинска практика.

 

През 1999 г. СЗО стартира програмата SUPRE, чиято основна цел е намаляване на броя на самоубийствата в световен мащаб. България участва в инициативата и за целта е разработена Национална програма за суицидопревенция и суицидопрофилактика в Република България 2000 – 2006 г.

 

Предвид процесите в страната, имащи отношение към психичното здраве, както и приоритетите на Европейския пакт за психично здраве е изготвен проект на Национална програма ,,Суицидопревенция и суицидопрофилактика в Република България – 2013-2018 г.” и Национален план за действие към нея. Основна цел на програмата е намаляване на честотата на опитите за самоубийство и на смъртността поради самоубийство. Програмата е насочена към две целеви групи: професионална целева група /професионалисти от помагащите професии и работещите в областта на здравеопазването/ и разширена целева група в която влизат идентифицираните до момента популации с повишен риск за суицидно поведение /безработни, възрастни и самотни хора, лица със суицидно поведение, лица с психични и тежки соматични заболявания, ученици (10-18 год.), членове на „близкото обкръжение” на лица,извършили опит за самоубийство или самоубийство и др/.

 

Методите на работа включват два подхода. Първият подход се основава на подобряване на диагностиката и лечението, проследяването и рехабилитацията на лицата с психични разстройства, парасуициданти и лица в психологичен дистрес със суицидни мисли. Това изисква повишаване чувствителността на професионалистите в системата по здравеопазване по отношение на суицидното поведение, промяна в нагласите и табутата спрямо суицидопрофилактиката и психичните заболявания. Вторият, обществено-здравен подход, включва не само елементи на контролиране на средата по отношение на достъпа до способите за самоубийство, отговорна медийна политика, но също така и промяна в нагласите на обществото спрямо психичните заболявания и суицидопревенцията.

 

Формирането на позитивна обществена подкрепа е важен ресурс за постигане на добри резултати от внедряване на програмата. Един от пътищата за постигане на това е работата с медиите. Дейностите трябва да се насочат към постигане на информираност на населението по проблема „самоубийство” у нас и преди всичко към преодоляване на предразсъдъка, че суицидните действия са резултат на психични заболявания. Стремежът е обществото да възприеме самоубийствата като резултат от социално-психологична дезадаптация на личността в условията на микросоциалните конфликти и на бързо променящите се социални условия в периода на преход. В тази насока от решаващо значение е постигането на позитивно отношение за възможностите за предотвратяване на самоубийствата и преодоляване на негативното, фаталистично отношение към тях.

 

България е една от малкото страни в света, в които има официална регистрация на опитите за самоубийство. Данните за смъртността поради самоубийство могат да се получат от Националния статистически институт.

 

В рамките на Националната програма за суицидопрофилактика в Република България 2000-2006 г. беше създадена база данни, която съдържа информация за опитите за самоубийство и за самоубийствата на национално и областно ниво. Ежегодно се изготвя оперативна информация за състоянието и динамиката на суицидните действия. Изготвят се епидемиологични анализи на смъртността и честотата на опитите за самоубийство и на основните фактори, детерминиращи суицидно поведение в нашата страна.

 

Дирекция „Медицински дейности“ при РЗИ-Силистра изготви  анализ на суицидните действия в област Силистра за периода 2011 г. - I-во шестмесечие на  2015 г. за идентифициране на основните рискови групи от населението, предприели суицидни действия и за мотивите, довели до тях. Анализът е изграден  на базата на информация, подавана ежемесечно в РЗИ  под формата на „Съобщение за суицидно действие” и „Карта за суицидното действие”, попълвани на мястото на инцидента от екипи на ЦСМП-Силистра.

 

Броят на регистрираните лица, предприели суицидни действия в област Силистра за периода 2011 г. - 2015 г. прогресивно нараства, каквато е тенденцията и в световен мащаб.  Ако през 2011 г.  регистрираните лица са били 37, то през 2014 г. те са вече 67, което е приблизително 80% повече в сравнение с началото на анализирания период. Съотношението мъже/жени  не е постоянна величина, но през годините се оформя трайна тенденция за повишен опит на суицидни действия при лицата от женски пол. При мъжете суицидните опити са по-малко, но по-често завършват със смъртен изход. Суицидните действия се увеличават и за двете възрастови групи –  до 18 и над 18 годишна възраст,  като  съотношението лица до 18 г. и лица над 18 г. е 1:3.5.  През разглеждания период местожителството не е било съществен фактор за предприемане на суицидните действия. През 2011 г.,  2013 г. и първата половина на 2015 г. е по-голям делът на жителите на селата, докато за 2012 и 2014 г. е по-висок за жителите в градовете. Съществен фактор за предприемане на суицидни опити се явява социалното положение. През всички разглеждани години, с изключение на 2012 г. най-голям брой лица, предприели суицидни действия  има от групата на безработните - около 31 % от всички суицидни опити, следвани от групата на учащите – съставляващи около 22 %, групата на пенсионерите – около 17%, на работещите – 16%, на домакините - около 12% и най-накрая, групата на инвалидите - едва около 1%.

 

Няма еднозначен отговор и за влиянието на семейното положение като фактор за тези действия. През 2012 г. и 2013 г.  е регистриран малко по-голям брой несемейни лица в суициден риск за разлика от 2011 г., 2014 г. и първото шестмесечие на 2015 г., когато е отчетен по- голям брой на семейните. Сред мотивите за предприети суицидни действия най-голям процент се пада  на два фактора - психотичните мотиви съставляващи около 18% и конфликти със съпруг/а – също 18%, следвани от  конфликт с родители - 16%. За 10% от лицата, предприели суицидни действия няма данни за конкретен мотив, следва „несподелена любов” - 7%, тежки финансови проблеми – около 6%,  конфликти с деца,  раздяла или загуба на близък човек и други - общо 25%.  Няма регистриран случай за суицидни действия по религиозни мотиви. Психичните заболявания също не са фактор за повишаване на суицидния риск. Групата на лицата с психични заболявания  съставлява едва 12% от общия брой лица за цитираните години. По-голям процент суицидни действия са предприели лица, при които не е диагностицирано психично заболяване - 53%,  а за 33 % от хората, предприели суицидни действия няма данни, потвърждаващи или отхвърлящи психично страдание.

 

Най-честият способ за опит за самоубийство в област Силистра е отравянето с медикаменти - 54%, следван от отравяне с химични средства - 18%, обесване - 11%, самонараняване с хладно оръжие - 8%,  хвърляне от височина - 4% и други.Съгласно данните, отразени в картите и съобщенията за суицидни действия, от всички регистрирани  229 /двеста двадесет и девет / суицидни опита за  2011, 2012, 2013, 2014 и първото тримесечие на 2015 г.,  26 опита или около 11 % са завършили със смъртен изход.  Тъй като картите и съобщенията за суицидни действия се попълват от спешните екипи на ЦСМП на мястото на инцидента и няма информация за крайния изход на заболяването, следва да се предположи, че тази цифра не е окончателна и  действителният брой на починалите е по-голям.    

 

Констатации от обработените данни за суицидни действия на територията на област Силистра за разглеждания период:

 

 

 

  

 

 

 

 

Дирекция „Обществено здраве“