От инфекция, типична за тропичните и субтропични области, в последните години областите на разпространение на Западнонилската треска се разшириха в резултат на климатичните промени и свободното придвижване на хора, като вече са обхванати и редица европейски държави.
Случаи на Западнонилска треска са диагностицирани и в България – до края на месец август 2019г. са регистрирани 5 лабораторно потвърдени случая на Западнонилдса треска, като един от случаите е внесен, а 4 са с анамнестични данни за ухапване от комари в страната.
Западнонилската треска е сезонно заболяване. Разпространението му зависи от биологичните особености на живия преносител - комара. За Европа, времето, през което най-често се регистрират случаи е от юли до октомври, с пик през август – септември, но болни може да има от месец май до декември.
Инкубационният период на заболяването варира между 3 и 14 дни. Западнонилската треска обикновено протича леко или умерено тежко, с грипоподобни симптоми - след инкубационен период от 3 до 14 дни. Започва с рязко покачване на температурата, силно главоболие, отпадналост, болки в мускулите и ставите, често е налице дребен макуло-папулозен обрив по кожата. Под 1% от инфектираните развиват клиничната картина на енцефалит или менингит.
При голяма част от заразените инфекцията може да протече безсимптомно. По-тежки неврологични форми на болестта като енцефалит, менингоенцефалит или менингит са редки, предимно при хора в напреднала възраст.
Специфично лечение няма. Прилага се симптоматично лечение.
Няма ваксина срещу вируса на Западнонилската треска. Най-важните превантивни мерки са насочени към максимално ограничаване на разпространението на комарите в населените места чрез провеждане на дезинсекционни мероприятия и постоянен контрол върху тяхната ефективност.
Мерките, които всеки може да приложи, трябва да бъдат ориентирани към предпазване от ухапване от комари. Те са най-активни при изгрев и здрач. Хората трябва да използват репеленти, както и да са с максимално покрити части на тялото, когато са навън (дълги ръкави и крачоли на панталони). Замрежването на врати и прозорци на домовете, както и използването на уреди и препарати за домашна дезинсекция също е добра превантивна мярка.
Важно е да се намаляват и да се ликвидират местата със застояла вода навън, тъй като тя е среда за размножаване на комарите - да не се оставят непокрити съдове с вода, достъпни за комарите; вода, която не е покрита да се подменя (басейни, шадравани); малки водоеми (локви, разливи край чешми), ако нямат стопанско значение – да се премахват чрез отточване или засипване; да се почистват отпадъци от съдове и автомобилни гуми, които биха могли да задържат вода, в която да се развиват ларви на комари и да се формират комарни биотопи.
02.09.2019г. Дирекция ,,Надзор на заразните болести“
РЗИ-Силистра