М А Л А Р И Я

30/4/2019

През  2018г. в страната са регистрирани 8 случая на малария – 3 български граждани и 5 чужденци, от които 2 бежанци и 1 студент. Причинителят на тропическата малария Пл. фалципарум е доказан при 4 от заболелите, при трима - Пл. вивакс и при един Пл. овале.
Маларията е трансмисивна инфекция, призната от СЗО за ликвидирана в България през 1965 г., като на този етап  у нас се наблюдава местна трансмисия при внесени случаи, с ограничено разпространение. За заболяването е характерно ендемичното разпространение. Среща се най-често в страни с тропичен и субтропичен климат. През последните 50 год. на 20-ти век маларията е ограничена и ликвидирана в много страни, но през последните години се наблюдава влошаване на обстановката по света. Във връзка със засиления мигрантски поток на хора от страни с разпространена малария, в България съществува сериозен риск от възникване на местно разпространение на малария. Този риск е най-голям в периода април – октомври по време на сезонното разпространение на комарите, когато е възможен контакт на комарите от рода Анофелес (преносители на маларията) с кръв на заразен с малария човек.
Причинителят на заболяването е едноклетъчен паразит от род Плазмодиум. Съществуват четири разновидности на маларийния плазмодий – Пл. фалципарум, Пл. маларие, Пл. овале, Пл. вивакс. Това определя съществуването на 4 форми на заболяването, които имат различен инкубационен период и особености на клиничната картина. След попадане в комара, плазмодиите се размножават и се придвижват до слюнчните им жлези, откъдето при ухапване попадат в кръвообращението на ухапания човек. От кръвта се пренасят в тъканите на черния дроб, където се размножават, в последствие навлизат в еритроцитите, като ги разрушават.
Клиничната картина на маларията протича с анемия, увеличен черен дроб и слезка, както и пристъпно покачване на температурата, съпроводено с втрисане.
Възможни са рецидиви на заболяването. Те могат да бъдат ранни (до няколко месеца от първия пристъп) и късни (до няколко години). При живеещите в ендемични за малария райони е възможно и протичане на маларията като безсимптомно заразоносителство.
Освен чрез ухапване от комар, заболяването е възможно да се предава и при кръвопреливане на заразени кръвни продукти, манипулации със замърсени инструменти, чрез трансплантация от заразен донор, а също трансплацентарно от заразена майка на новороденото. Реална опасност съществува и за медицинския персонал, обслужващ болен от малария човек.
Маларията е заболяване, което завършва летално ако не се диагностицира и лекува навреме. Действията по диагностициране, профилактика и лечение на маларията се регламентирани с Наредба № 17/ 30.07.2008 г. за условията и реда за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на внасяните паразитни болести.
Необходимите предпазни мерки са свързани с химиопрофилактика на заминаващите в маларични страни. Тя започва преди заминаване, по време на престоя и след завръщане.
На завърналите се от маларични райони е необходимо да се снема подробна анамнеза от личния лекар и при съмнение за заразяване да се изпращат в лаборатория, извършваща паразитологични изследвания. Лицата с неясно температурно състояние и данни за анемия и хепатоспленомегалия, посетили маларични страни през последните три години, трябва да се изследват задължително за малария.
Важни предпазни мерки при посещение на ендемични райони е използването на репеленти срещу комарите, спане в помещения с обезопасени с комарници прозорци и др.
 

Публикуваме актуализирана информация за страните с разпространение на малария, съществуващият риск от заразяване и препоръките на СЗО за химиопрофилактика.

Необходимо е всеки заминаващ в ендемична за малария страна да се консултира с личния си лекар и да започне превантивна химиопрофилактика.

 
--------------------------------------------------------------------------------------------------
 
ДИРЕКЦИЯ  НАДЗОР  НА  ЗАРАЗНИТЕ  БОЛЕСТИ  -  РЗИ-СИЛИСТРА
25.04.2019 г.