Птичи грип

30/3/2015
 
Птичи грип
 
Птичият грип се причинява от грипни вируси вирулентни при птиците. Описан е за първи път в Италия през 1878 г. като „птича чума“, а през 1955 г. става ясно, че е разновидност на грипните вируси, съществува по целия свят. Причинители на птичия грип са разновидности на грипен вирус тип А, някои от тях потвърдени при заразяване на хора (H5N1, H7N2, H7N3, H7N7 и H9N2).
От 2004г. се наблюдава активиране на силно вирулентните  птичи грипни вируси тип А (H5N1). Епизоотии (епидемии сред животни и птици) от този вирус са регистрирани в редица страни на континента Азия (Китай, Хонг Конг, Корея, Виетнам, Тайланд, Камбоджа и Индонезия). От м. юли 2005г. за епизоотии  се съобщава в Казахстан и в шест области на Русия (Новосибирск, Тюменска, Омска, Курганска, Алтай и Урал), а в периода октомври-декември  2005г. се съобщава за епизоотии в Румъния и Турция.
В последните месеци на 2014г. в Европа са регистрирани случаи на птичи грип в Германия, Холандия и Англия. Във връзка с тези случаи в страната бяха въведени мерки за наблюдение и профилактика. В края на януари 2015г. в с. Костантиново, област Бургас е намерен умрял къдроглав пеликан, оказал се положителен за грип А  (H5N1).
По данни на Световната здравна организация (СЗО) няма доказателства, че вирусите на птичия грип могат да се предават на хора при правилно приготвяне на храни от птиче месо и яйца. Има данни за възможно заразяване на човек с вирус А(H5N1), като в световен мащаб при възникналите епизоотии  от птичи грип сред птиците са регистрирани 694 случая на заразени хора, които са били в много тесен контакт с птиците във ферми или са отглеждали птици в т.нар. „заден двор“.
Естествен резервоари преносителна птичите грипни вируси са мигриращите водоплаващи птици, същите играят важна роля в пренасянето им сред домашните птици. Инфекцията при дивите птици протича най-често без изявени признаци. Това благоприятства разпространението на птичите грипни вируси. Вирусите преживяват дълго време в органите и фекалиите на дивите птици и във водна среда, особено при ниски температури (напр. до 4 дни при температура 220С и до 30 дни при 00С и при минусови температури). Директният или индиректният контакт с прелетните птици е честа причина за епизоотии сред домашните птици. Домашните птици също могат да играят ролята на „тих резервоар“ на вируса на птичия грип, като прекарват инфекцията безсимптомно и отделят вируса в околната среда. Вирусът може да се предава между птиците във фермите или в дворовете чрез заразена храна, вода и инвентар.
Птичите грипни вируси, подобно на човешките, се разпространяват предимно през зимата, поради ниските температури и високата влажност, които благоприятстват тяхната устойчивост.
Естествено птичите грипни вируси не се разпространяват в човешката популация, но е възможно заразяване на хора при директен контакт със заразени птици, най-често по въздушно-капков път и контактен с ръцете при обслужване на заразени птици.
 
Птичият грип или т.нар. инфлеунца при птицитезасяга най-често дивите птици, но може да се разпространява и сред домашните птици (патици, кокошки и др.), по-рядко се заразяват и прасетата. В редки случаи евъзможно заразяване на хора, имали пряк контакт с птици.
Естествен резервоар на вируса на птичия грип: мигриращите водоплаващи птици и главно дивите патици, които могат да го пренасят на големи разстояния.
Източник на заразата за човека:птиците – домашни (патици, кокошки, пуйки др.) и диви, главно водоплаващи (патици, гъски и др.). Патиците могат да бъдат източник на инфекцията, дори когато са напълно здрави.
Заразените птици отделят вирусите със слюнката, носния секрет и изпражненията си, с които вирусите  интензивно се разпространяват в околната среда и сред възприемчивите здрави птици.
 
 
Основният механизъм за предаване на вируса на хоратаможе да се реализира при пряк контакт със заболели и/или мъртви птици.Няма данни за предаване на птичия грипен вирус от човек на човек. Въпреки това са препоръчителни някои превантивни мерки:
  • Да се избягва директен контакт с диви птици (живи, видимо здрави, болни или намерени умрели), както и с домашни (болни или умрели) - най-важният и ефективен начин за предпазване от заразяване с птичи грип:
  • След обслужване на домашните птици миене на ръцете с вода и сапун, както и използване на дезинфекционни кърпички и дезинфектанти за ръце, включително когато ръцете не са видимо замърсени - основна предпазна мярка.
  • Да  не се консумират сурови продукти от птичи произход. При приготвяне на храна тези продукти, включително и яйцата, трябва да бъдат много добре термично обработени.
  • При поява на симптоми за грип (повишена температура, силно неразположение, кашлица, затруднено дишане, хрема и/или конюнктивит), в рамките на 10 дни след пребиваване в огнище на заразаи при контакт с болни и съмнително болни птици или с повърхности, които може да са били замърсени от болни и умрели птици, веднага да се потърси лекарска помощ.
 
Няма данни за възникване на заболявания при хора след консумация на птиче месо и яйца, тъй като грипните вируси загиват при термична обработка  на продуктите и храната (топлина с температура 600С убива вирусите за 30 минути).
 
 
Предпазни мерки
Общо профилактични мерки:
  • Спазване на високо ниво на лична и производствена хигиена, по отношение на ръцете, работното облекло, работните повърхности и съдовете – задължително миене и дезинфекция;
  • Да се избягва ловуването на диви водоплаващи птици, във връзка с широко разпространеното здраво носителство на птичия вирус;
  • Да не се консумират сурови или полусурови продукти от птичи произход (месо и яйца).
 
Специфични профилактични мерки:
  • Лечебни – чрез противовирусните препарати ремантадин, амантадин, тамифлу и реленца, които са ефективни срещу грипните вируси от тип А, каквито са вирусите на човешкия и птичия грип. Могат да се прилагат по лечебна и профилактична схема;
  • Ваксинални– срещу птичия грип няма разработена ваксина за защита на хората. В есенно-зимния сезон се препоръчва разширяване обхвата на употреба на ваксините срещу човешките грипни вируси.
 
 
Март 2015г.
Дирекция „Надзор на заразните заболявания“
РЗИ - Силистра