Туларемия – епидемиологична обстановка, какво представлява болестта, начини на заразяване и предпазване

23/2/2015
 
От началото на 2015 г. в страната са регистрирани 14 случая на туларемия в следните области:  София град (2), София област (5), Ст. Загора (2), Бургас (2), Хасково (3). При 7 от случаите се касае за ловци, заразени при обработка и консумация на диви зайци, а пет от заболелите живеят при лоши битови условия и наличие на гризачи в жилищните помещения.
 
Във връзка с разпространението на инфекцията в страната и необходимостта от предпазване от заболяването, е необходимо да имате предвид следното:
Туларемията е природно-огнищна инфекция, зооноза от която боледуват предимно диви гризачи, но засяга и човека (спорадично или под форма на епидемични взривове). Боледуват най-често ловци, селскостопански работници и др. попаднали във веригата на източниците и резервоарите на инфекцията (диви зайци, катерици, белки, водни плъхове, полски мишки, ондатри, лисици, вълци, чакали диви котки). Домашни животни (кучета, котки, крави, овце, свине и др.) също имат епидемично значение за човека, но най-често човек се заразява при навлизане в природните огнища при лов или селскостопанска дейност. Болният човек не е източник на зараза. Природен резерват Сребърна е доказано природно огнище на туларемия.
 
Пътища и фактори на редаването на инфекцията:
  • трансмисивен път – чрез ухапване от членестоноги (комари, кърлежи, бълхи, въшки);
  • алиментарен път – чрез вода и храна замърсена с фекалии и урина на заразени животни;
  • въздушно-прахов път – при вдишване на прах, съдържащ туларемийни бактерии;
  • контакнто-битов – пряк  контакт с гризачи или при клане и дране на животни, чрез порязване или замърсяване на рани по кожата или лигавици с кръв на животните).
 
Инкубационен период: най-често 3 - 5 дни, може да достигне 2 седмици.
 
Клинични форми на заболяването:
  • Улцерогландуларна -  при заразяване през кожата причинителя се разпространява в регионалните лимфни възли (ингвинални, аксиларни, подчелюстни), които се увеличават. При по-тежки случаи е възможно гноевидно размекване, разязвяване на кожата и образуване на фистула.
  • Гландуларна – регионална лимфаденопатия без разязвяване;
  • Окулогландуларна  – причинителят прониква през конюнктивата, която е силно зачервена и отточна. Възможно е увеличение на преаурикуларен лимфен възел.
  • Чревна – причинителя прониква в червата със заразена вода и храна, проявява се със силни болки в корема, гадене, повръщане, диария, увеличен черен дроб и слезка, може да има хематемеза, мелена, при засягане на мезентериалните лимфни възли – картина на остър корем.
  • Белодробна  – по аспирационене път, инфекция на белия дроб, бедна физикална находка.
  • Септична (Тифоидна) – треска без ясно локализирани симптоми, тежко протичане.
 
Клинична картина: заболяването  започва с интоксикация и висока температура 39-400С, която може да се задържи продължително време, полиморфен обрив, кранио-фарингеален синдром, суха кашлица, увеличени черен дроб и слезка. КК – левкоцитоза с олевяване, еозинофилия, повишено СУЕ.
Причинителят на заболяването е сравнително устойчив във външна среда.
 
Профилактични мерки:
  1. Извършване на редовна дератизация в жилищни и селскостопански постройки - недопускане на населеност с гризачи на помещения за живеене, както и контакта им с вода и храна, предназначена за консумация от хора;
  2. Дезакаризация и предпазване от ухапване от кърлежи и комари при навлизане в природните огнища, чрез използване на индивидуални средства за защита – репеленти и непроницаемо облекло;
  3. Предпазни мерки при почистване на домашни животни от кърлежи – да се използват предпазни средства, кърлежите да не се размачкват;
 
Д-р Боряна Кочева
Нач. отдел ПЕК