Грип и респираторни инфекции през новия есенно-зимен сезон 2014 /2015 г.

23/9/2014

С настъпването на зимата и захлаждане на времето се очаква увеличаване на заболелите от  остри респираторни заболявания (ОРЗ). Това са най-разпространените сред хората инфекции, като преобладаващата част от причинителите им са вируси.  Сред тях основно място заема грипния вирус. Грипният вирус продължава да бъде съществена причина за повишена заболяемост и смъртност, особено сред рисковите групи.

Непрекъснатата еволюция на грипния вирус и появата на нови щамове обуславя формирането на различни подтипове на вируса, възпрепятства изграждането на траен естествен имунитет и води до възникването на епидемии.
 
Клиничните симптоми на грипа са сходни с тези на останалите ОРЗ, но това което отличава грипа от останалите инфекции, протичащи по-леко, е честотата и тежестта на усложненията, по-високата заболяемост и смъртност.
 
Основните рискови фактори за усложненията са напреднала възраст и хронични заболявания. Грипния вирус засяга най-често долните дихателни пътища и нерядко клиниката се усложнява с вирусни и бактериални пневмонии. Характерното за грипа, за разлика от другите ОРЗ, е че грипните вируси се разпространяват  много бързо и предизвикват епидемии. Друга разлика е, че те водят до сериозна интоксикация на организма. При масовото си размножаване в епителните клетки на горните дихателни пътища, те отделят токсини, които влияят на всички органи и системи. Затова заболяването започва внезапно и човек се усеща по-зле, отколкото при другите респираторни инфекции. Обикновено се започва с главоболие, отпадналост, висока температура, следвани от хрема и кашлица. Освен пневмония, като усложнение може да се развият алвеолит при малките деца, менингит, а хроничните заболявания при възрастните хора често декомпенсират и също стават причина за повишената смъртност. По данни на СЗО всяка година от грип тежко се разболяват около 3-5 милиона души, а умират 250 000 – 500 000.
 
Относителния дял на епидемичната заболяемост от грип в България е 13-21% от сумарната за ОРЗ заболяемост, но за разлика от другите респираторни инфекции, които се регистрират относително равномерно през есенно-зимния период, заболяванията от грип са съсредоточени основно в рамките на 3-4 седмици и при този епидемичен подем заболяемостта достига до над 300 на 10 000 души население или боледуват около 300 000 души, а в някои години и повече.
 
Намаляване на заболяемостта от тежки форми на грип, усложненията и преждевременната смъртност при рисковите групи са основните цели, които си поставя ваксинопрофилактиката на грипа.
 
В България приложение намират няколко вида противогрипни ваксини – Инфлувак, Ваксигрип, Флуарикс, Инфлексал и др.  Съвременните противогрипни ваксини се произвеждат в съответствие с ежегодно изготвяните препоръки на Световната здравна организация, към която има система за международен надзор на грипа. Тя има за задача чрез своите центрове в целия свят да открива новите грипни вируси, които имат епидемичен потенциал. Това е важна цел, защото ефективността на грипните  ваксини зависи от степента на антигенно сходство между ваксиналните и циркулиращите щамове. При достатъчно съвпадение ваксината предпазва от заболяване 70-90% от имунизираните лица на възраст до 65 г., а 50-60% от възрастните хора над тази възраст, които имат хронични заболявания и имунен дефицит предпазва от хоспитализация и в 80% от преждевременна смърт. Така ваксинацията се явява най-сигурното съвременно средство срещу грипа, като е установено, че ежегодното прилагане на противогрипни ваксини не намалява тяхната ефективност.
 
За да се достигнат добри защитни нива срещу грипния вирус са необходими поне 20 дни след имунизация, а пикът се достига след около 4-6 седмици. Оптималното време за ваксинация е до края на месец октомври, но тя може да се извърши и по-късно, тъй като периодите на активност в циркулацията на грипните вируси варират през годините. Най-често епидемиите се развиват през месеците декември-февруари.
 
Въпреки, че грипът е най-честата ваксинопредотвратима инфекция-причина за смърт, обхватът с противогрипните ваксини е много нисък в България – около 4% от населението на страната. По този показател страната ни е на едно от последните места в Европа.
 
По данни на СЗО през сезон 2014/2015г. актуални ще бъдат три щама грипни вируси - ,,Калифорния“, популярен като ,,свински грип“, ,,Тексас“ и ,,Масачузетс“. Първият щам се очаква да атакува повече децата и младежите, а другите два типа ще заразяват предимно възрастните хора.
 
Подлежащи на имунизация:
1. Лица с повишен медицински риск
  • Възрастни над 65г.
  • Възрастни и деца с хронични заболявания – сърдечно-съдови, белодробни, метаболитни, имуносупресирани;
2. Лица в контакт с високорискови групи:
  • Медицински персонал, персонал в медико-социални домове и др.
3. Здрави лица, чиито професии са свързани с повишен брой контакти - лица в организирани колективи, ученици,  студенти, лица живеещи в общежития, посещаващи детски заведения и др;
 
Лица, които не трябва да се имунизират:
 
1. Хора с доказана алергия към яйчен белтък или други компоненти на ваксините;
2. Лица с остри фебрилни заболявания;
 
Дозировка:
1.  За възрастни и деца над 9 години – една доза от 0,5 мл интрамускулно в областта на делтоидния мускул;
2.  Деца на възраст от 6 до 35 месеца.
  • Когато се ваксинират за първи път – две детски дози от 0,25 мл с едномесечен интервал между тях, интрамускулно в горната латерална част на бедрото;
  • Когато се ваксинират повторно – една детска доза от 0,25 мл;
3.       Деца на възраст от 36 месеца до 8 години
  • Когато се имунизират за пръв път – две дози от 0,5 мл. с едномесечен интервал, интрамускулно в областта на делтоидния мускул;
  • Когато се ваксинират повторно – една доза от 0,5 мл, интрамускулно в областта на делтоидния мускул ;
 
Ваксините съдържат неинфекциозни частици от вируса и не могат да причинят заболяване от грип или друга остра респираторна инфекция.
 
 
Д-р Боряна Кочева
Нач. отдел ,,Противоепидемичен контрол“