ПАСИВНОТО ТЮТЮНОПУШЕНЕ!

20/11/2013
 
      Тютюневият дим винаги е бил неприятен за непушачите, тъй като има лоша миризма, задушлив характер и дразни носа и очите. През последните 20 години твърдо бе доказано, че освен тези органолептични особености, вдишването на дима от непушачите може да бъде много опасно. Повечето от пушачите знаят, че пушенето вреди на здравето им, но много от тях не знаят, че когато пушат в присъствието на други лица, те увреждат освен собственото си здраве, и тяхното здраве. Макар че рискът при непушачите е по-малък от този при пушачите, в резултат на пасивното пушене могат да настъпят редица болестни нарушения (включително рак, сърдечни заболявания, мозъчен инсулт, астма и др.).
 
Същност на пасивното тютюнопушене
      Пасивното тютюнопушене (синоними: „недоброволно тютюнопушене”; „излагане на вторичен тютюнев дим”; „излагане на среда с тютюнев дим”) представлява вдишване на комбинацията от страничния дим на тлеещата цигара и издишания дим от пушача на цигари. Колкото по-малко е помещението и колкото повече пушачи има в него, толкова по-опасна е средата на пасивното тютюнопушене – 89% от нея е в резултат на страничната димна струя и 11 % - в резултат на издишаната от пушача димна струя.
 
Пасивният пушач е този, който вдишва:
1. Издишаната главна димна струя от пушача това е струята,коятосе получава от издишания от пушача директно вдишан дим през устния край на цигарата. Цигареният дим съдържа над 4 800 химични съединения, най-опасните сред коитоса:
  • никотин (стеснява кръвоносните съдове и учестява сърдечната дейност);
  • въглероден монооксид (отнема част от кислорода в еритроцитите);
  • катрани (отлагат се в белите дробове и предизвикват рак).
И други:
  • полициклични ароматни въглеводороди (бензо[а]пирен);
летливи (бензен, 1,3 – бутадиен, формалдехид, ацеталдехид);
  • нитрозамини (NNN, NNK, NAT, NAB);
  • метали (арсен, кадмий, хром, олово, живак, никел, селен);
  • компоненти на газовата фаза (азотен окис, циановодород);
  • акролеин;
  • ароматни амини;
  • етиленов окис.
2. Страничната димна струя на цигарата – това е материалът, освободен директно във въздуха от горящия край на цигарата + това, което се разсейва през цигарената хартия. Химическият му състав е като този на главната димна струя, но за разлика от нея съдържа по-голямо количество вредни вещества:
  • 2 пъти повече никотин и катрани;
  • 5 пъти повече въглероден монооксид;
  • 73 пъти повече амоняк;
  • 3 пъти повече бензо[а]пирен;
  • повече кадмий от основната димна струя.
 
 
      Продуктите, проникващи в белия дроб на пушача чрез главната димна струя, се пречистват частично, тъй като преди това минават през неизгорялата част на цигарата и нейния филтър. Продуктите от страничната димна струя, обаче, попадат директно във въздухa. Поради бавното тлеене на цигарата, непрекъснато отделящият се дим от края ú е значително по-токсичен. Това е димът, който непушачът и пушачът вдишват в най-голям обем – 89% от въздуха в помещението, а токсичните вещества в него са в значително по-високи концентрации, отколкото се съдържат в дима, директно всмукан от цигарата и издишан след това.
 
Влияние на пасивното тютюнопушене върху децата
      Чувствителността на детския организъм към тютюневия дим изисква особена загриженост, както от медицински, така и от етични съображения. Белите дробове на децата са по-малки, а тяхната имунна система е по-слабо развита, което прави по-вероятно развитието на инфекции на техните дихателна система и уши, предизвикани от тютюневия дим. Тъй като децата дишат по-учестено от възрастните, те вдишват повече химикали на кг/тегло от възрастните за едно и също време. В същото време децата имат и по-малки възможности от възрастните да напуснат задимената среда, било в дома или на друго място.
Болестотворните въздействия на пасивното тютюнопушене са обикновено по-големи, когато и двамата родители пушат (обикновено по-значимо е вредното влияние на тютюневия дим от майката, която е в близък контакт с детето по-продължително време). Ето някои най-значими негативни ефекти, установени при проучвания на голям брой деца:
  • В доклад на Кралския медицински колеж (Великобритания) през 1992 г. се посочва, че всяка цигара, която бременната жена пуши, забавя скоростта на кръвния поток през плацентата, причинявайки учестена сърдечна дейност на плода. Въглеродният моноoксид във вдишания тютюнев дим намалява капацитета на пренасяне на кислорода с около 40%. Това води до редуциране нарастването на плода средно с 200 грама преди раждането, в сравнение с плода на непушещите майки.
  • Недоносеността, раждането на мъртъв плод и вродените аномалии са по-чести, когато бременните жени са били изложени на тютюнев дим.
  • Много бебета на бременни пушачки се раждатпреждевременно и с тенденция къмпо-ниско тегло. Преждевременното раждане и ниското тегло на новороденото увеличават риска от ранна смърт на детето. Същото се отнася до респираторния дистрес-синдром и другите дихателни усложнения при новороденото.
  • Синдромът на внезапната детска смърт („смърт в детското креватче”) е по-вероятен. Около 25% от тези умирания при видимо здрави деца изглежда са свързани с тютюнопушенето на майката. Рискът почти се удвоява, ако майката пуши 20 и повече цигари на ден.
  • Децата на майки-пушачки са с по-ниско тегло и иматпо-слаба успеваемост в училище както в ранна, така и в по-късна детска възраст.
  • Децата под 6-месечна възраст имат 3 пъти по-голяма вероятност да развият остро респираторно заболяване, включително и пневмония. Ефектът е по-малко отчетлив при по-големи деца, които прекарват повече време вън от дома.
  • Хроничната кашлица, храчките и хриповете са два пъти по-чести, когато родителите пушат, и с 50% по-чести при деца в училищна възраст (още по-висок е рискът, ако и самите деца пушат). Повишен е рискът от възпаление на долните дихателни пътища като бронхит, пневмония и бронхиолит.
  • Новите случаи на астма при деца на родители пушачи са с 50-100% по-чести, а пристъпите им са по-чести и по-мъчителни. По данни от проучвания в страни от Европейския съюз, деца, отглеждани в домове, където се пуши, са изложени на двойно по-голям брой риск от развитие на астматично заболяване. Съответно детските респираторни заболявания, причинени от пасивното тютюнопушене, водят по-нататък, в зрялата възраст, до развитие на респираторни заболявания.
  • При деца на майки пушачки възпаленията на средното ухо са по-чести, в т.ч. с последващо отслабване на слуха.
  • Малките деца са подложени на особено висок риск в затворени помещения и ограничени пространства. Например в автомобили концентрацията на опасни химически вещества от тютюнев дим се увеличава близо 200 пъти при затворени прозорци.
 
Влияние на пасивното пушене върху възрастните непушачи
      Непушачите, след 30-минутен престой в помещение, където се пуши, имат почти толкова въглероден моноoксид в кръвта, колкото активните пушачи, когато изпушат една цигара. Цигареният дим е причина за редица здравни проблеми у пасивните пушачи, възникващи при престой в задимено помещение: кашлица, главоболие, дразнене на очите, дразнене на гърлото, кихане и отделяне на секрет от носа, гадене, дихателни нарушения, ускорена сърдечна дейност. Пасивното пушене носи по-висок риск за хора, страдащи от астма, сенна хрема, бронхит, белодробен емфизем, сърдечни заболявания.
Повечето проучвания в тази област сравняват показателите на най-често срещаните болести, свързани с употребата на тютюн, при непушачи, женени за пушачи, с тези при непушачи, женени за непушачи. Рискът изглежда тук отново е свързан с дозата – колкото повече цигари пуши партньорът, толкова по-висок е рискът за непушача. Ето някои особено показателни факти:
· увеличен е комбинираният риск от белодробен рак с 24% и повече при непушачи, изложени на тютюнев дим в домовете си;
· увеличен е рискът от исхемична болест на сърцето с около 25%, а от мозъчен инсулт - с 82%;
· 8 проучвания са показали повишени стойности до 25% при хроничните респираторни заболявания (главно хроничната обструктивна белодробна болест). Някои, но не всички проучвания, са показали намаление на функционалните показатели на белия дроб при пациенти, изложени на тютюнев дим;
· по отношение на астмата, доказателствата показват, че е налице 40-50% повишен риск от развитие на астма при възрастни, изложени на тютюнев дим в домовете си;
· количеството на котинин (никотинов дериват) в урината на пасивни пушачи показва стойности, сходни с тези на количеството котинин при леките пушачи. Подобни проучвания са правени и у нас върху детска популация.
 
Пасивното пушене на работните места
      Пасивното пушене представлява опасност и на работните места. Токсичните и канцерогенните вещества се разпространяват бързо из офиси, хотели, ресторанти и други работни места в затворените помещения. В много случаи, където не са гарантирани работни места без тютюнев дим, работниците са задължени да прекарват по-голямата част от работното си време в заплашваща здравето работна среда.
      Цигареният дим може да увеличи токсичните си ефекти, ако се смеси с други вредни вещества, намиращи се във въздуха на затвореното помещение, особено ако това е производствено хале (азбест, въглищен прах, памуков прах, каучук, хлор и др.).
      Тютюневата индустрия очевидно се безпокои, че нарастването на обществената загриженост към пасивното пушене ще се отрази на печалбите ù.
      В редица страни доказателствата за вредното действие на пасивното пушене имат много голям ефект върху общественото мнение. Издигат се искания за осигуряване на среда, свободна от тютюнев дим. Тютюнопушенето все повече става обществено неприемливо.
 
Източници:
1. Василевски, Н.,Б. Тулевски и Г. Котаров Ръководство за предотвратяване и ограничаване на тютюнопушенето, София, МЗ, НЦООЗ, 2004, 14-17.
2. Ташева, Р. Изследователска дейност, свързана с излагане на въздействието на тютюневия дим, Институт по тютюна и тютюневите изделия – Марково, презентация на Национален семинар „Изграждане на капацитет за подобряване на междуведомственото сътрудничество за ограничаване на тютюнопушенето в Република България”, Велинград, 2007 г.