ЕХИНОКОКОЗА /Кучешка тения/

28/6/2013
    Ехинококозата е тежко и хронично протичащо паразитно заболяване, което се причинява от Echinococcus granulosus(кучешка тения).
 
    Ехинококозата е широко разпространено паразитно заболяване. Заболяемостта в нашата област е над средната за страната (4%000 население), като в най-благоприятните години е била на ниво 6-7%000, а през 2008 г. е достигнала стойност от 16%000.
 
    За периода 2004-2012 г. в областта са регистрирани 102 лица оперирани за кучешка тения, като 18% от тях са деца до 18 годишна възраст (18 случая). Около ¼ от случаите са рецидиви (повторни заболявания със засягане на същия или друг орган). Преобладават болните с чернодробна (65%) и белодробна (25%) локализация на ехинококовите кисти. Оставащите 10% са с друга локализация (мозък, далак, бъбреци и др.).
    През 2013 г., само за периода януари – май  са регистрирани 6 болни с ехинококоза (5 с чернодробна локализация и 1 с ехинокок на далак).
 
    Краен гостоприемник на кучешката тения и източник на заразяване за човека е кучето. Полово зрялата форма на паразита се развива в тънките черва на кучето и чрез изпражненията му яйцата на тенията попадат във външната среда (почва, трева, зеленчуци, вода и др.).
    В биологичния цикъл на развитие на кучешката тения като междинен госторпиемник се включват тревопасните животни, като при паша поглъщат яйцата на паразита. По подобен начин, чрез консумиране на зеленчуци, неизмити добре с обилна течаща вода, в този цикъл попада и човека. При хората има още един съществен фактор на предаване на заразни и паразитни болести и това са ръцете. След обслужване или игра с кучета, след игра на детската площадка или в парка, след работа в двора или градината неизмитите ръце могат да се окажат основен фактор за заразяване/опаразитяване.
    Погълнатите яйца, попаднали в червата на тревопасното животни или човека, чрез кръвта се разнасят във вътрешните органи, където се образуват кисти, т.нар. ехинококови кисти, изпълнени с течност и множество дъщерни мехури и млади форми на тенията (сколекси). Кистите са с размери от просено зърно до глава на новородено. В някои от кистите не се съдържат сколекси и те се наричат стерилни. При разкъсване на нестерилна киста се получава разсейване на сколекси и образуване на нови кисти.
Ехинококовите кисти при човека се развиват бавно, с години и често не може да се определи кога и къде е станало заразяването.  Най-честата локализация на кистите е в черния дроб, по-рядко в белия дроб, мозъка, бъбреците, далака и др. Бавното протичане, засягането на много и важни органи, честите рецидиви, инвалидизацията поставят ехинококозата в категорията на тежките доброкачествени заболявания.
    Кучетата,  основен и краен гостропиремник, поддържат ехинококовата инвазия като поглъщат вътрешности от тревопасните животни, заразени с кучешка тения.
 
    Клиника– болестта се проявява след години от инвазирането и симптомите са в зависимост от органната локализация. Докато кистите са малки и не притискат засегнатите органи заболяването протича безсимптомно. По-късно могат да се появят нетипични оплаквания като отпадналост, главоболие, уртикария, сърбеж по кожата, температурата, болки в дясното подребрие, пожълтяване, суха кашлица, кървави храчки и др. Симптомите варират значително в зависимост от разположението, размера и броя на кистите. При внезапен пробив на киста в белия дроб или при притискане на важни центрове в мозъка може да настъпи смърт.
 
    Лечение – оперативно (отстраняване на кистите). Консервативно лечение се прилага като предоперативна и следоперативна/противорецидивна профилактика (Зентел, Вермокс).

    Прогноза – в голяма степен зависи от ранната диагноза и своевременно проведеното лечение. Предвид на нетипично начало от съществено значение за диагнозата са както данните от клиничната и епидемиологична анамнеза, така и навременно извършените изследвания (клинико-лабораторни, серологични, ехографски, томографски, рентгенологични и др.)  

Профилактика - предпазването от ехинококоза изисква мерки за лична и обществена защита:
  • измиване добре на ръцете със сапун и топла вода преди ядене и след контакт с домашния любимец – кучето;
  • измиване на зеленчуците и плодовете преди консумация;
  • избягване пипането и играта с безпризорни кучета;
  • редовно обезпаразитяване на домашните кучета и измиване на лапите им с вода и сапун след разходка;
  • кучетата да не се хранят със сурови вътрешности от заклани домашни животни;
  • недопускане или ограничаване достъпа на домашни и бездомни кучета по детските площадки и тревните площи, предназначени за игра на децата;
  • разходката на домашните кучета  само на отредените за целтаместа.
 
 
 
Юни 2013 г.                                                                     Д-р Теодора Начева
                                                                                      Директор на дирекция
                                                                                     „Надзор на заразните болести“