Европейска имунизационна седмица - 2010 година

21/4/2011

„Предпази, защити, ваксинирай”

 
         Европейската имунизационна седмица е съвместна инициатива на Световната здравна организация (WHO) и  Европейския център за контрол на болестите (ECDC).
         Отчитайки водещата роля на ваксините и имунизациите в намаляване на детската смъртност, 58-мата Асамблея на СЗО и УНИЦЕФ приемат Глобалната имунизационна стратегия за периода 2006-2015 г. и специална програма за изпълнението й, която включва повишаване на имунизационния обхват чрез насочване на общественото внимание към важността на имунизациите и организиране на различни дейности сред населението.
         През 2006 г. се провежда първата Европейска имунизационна седмица.
         През тази година Европейската имунизационна седмица се провежда от 24 до 30 април, като България участва за трети пореден път, заедно с още 45 държави от Европейския регион.
         Основна цел на Европейската имунизационна седмица е увеличаване на имунизационното покритие, особено сред трудно достъпните и маргинализирани групи от населението. Акцентът на тази кампания е повишаване съзнанието на обществото към важността  и полезността на имунизациите и имунопрофилактиката. С тази инициатива се очаква укрепване на националната имунизационна система, посредством специално внимание към най-уязвимите високо рискови групи от населението и улесняване достъпа  им до безплатно имунизиране.
         В своята здравна политика Министерство на здравеопазването (МЗ) отделя сериозно внимание на профилактиката при децата, като развитието на имунопрофилактиката е приоритетна задача, заложена в Националната здравна стратегия 2008-2013 г.
         Изпълнението на Националния имунизационен календар е една от най-ефикасните мерки за защита здравето на децата и за недопускане разпространението на опасни заразни болести, водещи до висока детска смъртност.
         Имунизационният календар се актуализира непрекъснато, като стремежът е да се прилагат най-оптималните схеми и да се включват нови високоефиктивни и безопасни ваксинални продукти, в т.ч. и съвсем нови, срещу непокривани досега заразни заболявания, като менингити и пневмонии.
        През 2007 г. живата полиомиелитна ваксина беше заменена с инактивирана за всички приеми на новородените и децата до 2 години, а от април 2008 г. започна да се прилага високоефективна комбинирана ваксина против дифтерия, тетанус, коклюш (безклетъчен) и полиомиелит (инактивиран) на 6-годишните деца. От април 2010 г. за новородените и малките деца се въвежда петкомпонентна ваксина против дифтерия, тетанус, коклюш (безклетъчен), полиомиелит (инактивиран) и хемофилус инфлуенце тип В, както и пневмококова ваксина за профилактика на пневмониите.
        До скоро в Имунизационния календар на страната се включваха ваксини срещу 12 значими заразни заболявания – туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, епидемичен паротит, рубеола, вирусен хепатит тип В, бяс, кримска хеморагична треска и коремен тиф. От 2010 г. се добавят ваксини срещу още два причинителя – хемофилус инфлуенце тип В, причиняващ менингит при малките деца и пневмокок, най-честият причинител на пневмонии при децата и съпътстващите ги усложнения (отити и вторични менингити).
        България е сред страните с най-добри  резултати в областта на ваксинопрофилактиката. Ежегодно  МЗ  осигурява средства за закупуване на ваксини, които се предоставят безплатно на всички български граждани, а от 2003 г. във всяка РИОКОЗ (ХЕИ) функционира имунизационен кабинет, в който се извършват безплатно задължителни имунизации на подлежащите лица, независимо от техния здравноосигурителен статус. Освен това могат да се извършват и препоръчителни имунизации на лица с повишен риск от заразяване или при пътуване в чужбина.
        Благодарение на дългогодишната и целенасочена политика за поддържане на високо имунизационно покритие, в България са постигнати значими резултати по отношение на много заразни заболявания – вариола, бяс, коремен тиф, дифтерия, тетанус, полиомиелит, хепатит тип В в имунизационна възраст, а спрямо други са създадени предпоставки за неепидемично протичане или за боледуване на неимунизирани лица, какъвто пример е започналата през 2009 г. морбилна епидемия, в следствие натрупването на възприемчиви индивиди след промяната в системата на здравно обслужване, позволяваща свободен избор на личен лекар, но изискваща много лична отговорност и грижа за собственото здраве и това на децата. Безплатната профилактика с ваксини пропускат най-често лицата, които нямат избран личен лекар, често пътуващите зад граница и децата от ромски произход.
        През настоящата 2010 г. Европейската имунизационна седмицата ще се проведе успоредно с извънредната имунизационна кампания срещу морбили за лицата от 13 месечна до 20 годишна възраст. До момента в Силистренска област, във връзка с кампанията, са извършени близо 8 000 имунизации на лица с повишен риск от заразяване с морбили (лица с пропуснати приеми или без избран личен лекар, както и лица от ромската общност в населените места на областта). Имунизационната кампания се осъществява както от лекари и медицински фелдшери, работещи в РИОКОЗ-Силистра, така и от общопрактикуващите лекари в областта и медицинските специалисти от здравните кабинети в детските и учебни завадения на територията на областта.
        Европейската имунизационна седмица  носи своите ключови послания, за повишаване обществената информираност и ангажираност, с цел постигане на всеобщ и по-добър резултат в борбата със заразните заболявания и за снижаване на детската смъртност от тях:
  • Имунизацията спасява живот;
  • Правото на имунизация е право на всяко дете;
  • Епидемиите от заразни заболявания са заплаха за общественото здраве;
  • Заразните заболявания са смъртоносни, но те могат да бъдат контролирани чрез имунизациите;
  • Имунизациите са сред най-ефективните във финансово отношение медицински достижения, които дават сигурен и траен ефект върху здравето на децата и поколенията.
        България е страна с доказан опит в имунопрофилактиката, но системата на здравно обслужване и значителната миграция на населението изискват допълнителен подход в организиране на дейностите за повишаване и поддържане на висок имунизационен обхват сред високо рисковите групи от населението, с участието на държавните и общински институции, на медицинските специалисти,  на неправителствените организации и  медиите.
 
        2010 г.
                                                               Д-р Теодора Начева
                                                               Директор ДНЗБ
                                                               РИОКОЗ-Силистра