БОЛЕСТИ НА МРЪСНИТЕ РЪЦЕ

30/12/2010
 Чревните заразни заболявания се причиняват от голям брой микроорганизми. Предаването на заразата се осъществява чрез различни храни, особено не измити зеленчуци и плодове, които не са преминали през кулинарна обработка, замърсени ръце, мухи и др. След осъществяване на заразяването, причинителите попадат в червата и се отделят с изпражненията. В повечето случаи в болестния процес се въвлича целия организъм. Характерно е увеличаването на броя на заболелите от чревни инфекции през лятно-есенния сезон. Някога е възможно развитието на големи епидемии. Разпространението на чревните заболявания е различно и зависи от хигиенното състояние на населените места, културата на населението и т.н. През последните години у нас се постигнаха известни положителни резултати в борбата с чревните заразни заболявания. Въпреки това някои от тях продължават разпространението си. Нека да разгледаме накратко по-важните чревни заразни заболявания.



   Вирусен хепатит

 
   Това са група инфекциозни заболявания, които се причиняват от различни вируси, увреждащи черния дроб. За сега са известни пет вида остър инфекциозен вирусен хепатит.
   Острите вирусни хепатити са едни от най-разпространените заболявания на човека, подобно на честотата от грип. Доказана е корелативна връзка между преболедуването или носителството от В или С вирус и развитието на цироза или рак на черния дроб. Тези заболявания представляват и голям професионален риск за медицинските работници. Всичко това обуславя голямото медицинско, социално и икономическо значение на острите вирусни хепатити.

   По данни на Световната здравна организация в света са болни минимум два милиарда души, от които най-често срещания хепатит е остър вирусен хепатит А.
   Единствен източник на заболяването е болния човек. Вирусът се намира във фекалиите, по-малко в урината и слюнката на болния. Затова механизмът на заразяване е фекално-орален. Факторите на предаване са: хранителни продукти, вода, замърсени ръце. А пътя на предаване е хранителен или контактно-битов. Възприемчивостта е всеобща. Болният отделя заразата 4 седмици преди да пожълтее и 3 седмици след това.

   Инкубационният период /времето от заразяването до времето на появата на заболяването/ е от 10 дни до 50 дни - най-често 15 - 30 дни. Болестта протича в две форми: Иктерна и Аниктерна.

   Иктерна форма
   В протичането на тази форма има маркирани три стадия:
      1. Преджълтеничен стадий - той започва постепенно с появата на гадене, повръщане, тежест в дясното подребрие, отпадналост, лека умора, липса на апетит. Може да има умерено повишена температура, болки по мускули и стави, хрема, кашлица, обриви по кожата. Средната продължителност на този първи стадий е от 2 до 5 дни.
      2. Жълтеничен стадий - Започва пожълтяването, най-напред склерите на очите и по лигавицата на мекото небце. След това се разпространява по кожата на тялото. Пожълтяването има различна интензивност и рубинов оттенък. Паралелно с него настъпва и потъмняване на урината - става бирено кафява, а изпражненията стават бели. Винаги има увеличение на черния дроб, който е с мека консистенция и болезнен при натиск. Този стадий продължава от 5-10 - 20 дни.
      3. Възстановителен стадий - подобрява се общото състояние и апетита, нормализират се цветът на кожата, урината и фекалиите. Черният дроб се прибира постепенно.

   Аниктерна форма

   Характеризира се с това, че всички признаци на заболяването са налице, но без да има видимо пожълтяване на болния.
   Лечението и на двете форми се провежда задължително в инфекциозно отделение. Задължителното медицинско наблюдение е важна профилактична мярка с оглед ранното откриване на заболели сред контактните и предотвратяване по-нататъшното разпространение на заболяванията. Извършва се дезинфекция с хлорни препарати. Измиването на приборите за хранене на заболелия и изпирането на бельото му се извършва отделно. Препоръчително е използването на индивидуални тоалетни принадлежности.
   Преболедувалите от вирусен хепатит не трябва да кръводаряват. Строго трябва да се спазват изискванията на личната хигиена.


   Бактериална дизентерия

 
   Заболяването е познато от древността и е било постоянен спътник на войните и природните бедствия. Днес дизентерията има все още широко разпространение както в света, така и в нашата страна. Тя се причинява от голяма група родствени бактерии, наречени шигели, които са различно устойчиви във външната среда. Единствен източник на заразата е човекът. Чрез изпражненията на дизентерийно болните и заразоносителите шигелите попадат в околната среда. В човешкия организъм микробите-причинители попадат през устата чрез замърсени ръце, замърсени хранителни продукти и вода. Мухите също имат значение при пренасянето на заразата.
   Заболяването започва с бързо повишаване на телесната температура, втрисане, гадене, повръщане, световъртеж, коремни болки, чести изхождания, примесени със слуз и кръв, т. нар. диарийни изхождания, които достигат до 15-20 пъти в денонощие. Усложнения могат да настъпят при неспазване на лечебния режим, определен от лекаря.
   Предпазните мерки са насочени главно към спазване на личната и обществена хигиена: измиване на ръцете със сапун преди всяко хранене, след всяко замърсяване, след ползуване на тоалетна; поддържане изрядна чистота на помещенията и санитарните възли; борба с мухите.


   Хранителни отравения

 
   Те нарушават здравето на засегнатите внезапно. Причиняват се от болестотворните организми или от техните отрови. Те попадат в човешкия организъм при лошо съхраняване или неправилно транспортиране и приготвяне на хранителни продукти (месо, яйца, риба, млечни и сладкарски произведения и др.), при грубо нарушение на санитарните изисквания към самите суровини. Причинители на хранителните отравяния (токсикоинфекции) могат да бъдат салмонели, стафилококи, стрептококи и др.
   Попаднали при благоприятни условия, каквито са готовите ястия, които бързо се развалят, микроорганизмите се размножават извънредно бързо, особено ако продуктите се съхраняват при температура 15-35 градуса по Целзий. Затова тези заболявания зачестяват през лятото, най-често при липса на хладилни условия за съхранение на хранителните продукти.


   Холера

 
   С тежко клинично протичане и широко епидемично разпространение в някои региони на света е Холерата. В миналото са наблюдавани големи епидемии. Причинителите, холерни вибриони, са значително устойчиви във водна среда, докато изсушаването ги унищожава сравнително бързо.
   Заболелият от холера отделя характерните за заболяването воднисто-кашави изпражнения, оприличавани на "оризова отвара". С тях могат да се замърсят околните предмети. При пренасянето на инфекцията несъмнена роля играят мухите. Развитието на епидемии от холера се характеризира с голяма бързина и продължителното поддържане на епидемичното огнище.
   По време на епидемиологичното благополучие профилактиката на холерата изисква преди всичко охрана на водоизточниците, осигуряване на доброкачествена питейна вода, борба с мухите. В заключение още един път трябва да отбележим, че ефективността на цялостните профилактични и противоепидемични мерки срещу чревните инфекции в значителна степен зависят от спазването на личната хигиена.
Профилактика

   Чревните заразни болести заемат важно място в инфекциозната заболеваемост при човека, защото създават възможност за възникване на епидемии. Причинителите на острите чревни заболявания, така наречените "болести на мръсните ръце" - Дизентерия, Салмонелоза, Вирусен хепатит и други, се размножават в храносмилателния канал, отделят отрови и увреждат целия организъм на човека.
   Бактериите са много устойчиви във външната среда: почва, вода, предмети, мляко, яйца, месо. Техен източник е болният човек и заразоносителят /човек, който преболедува леко, без видими признаци/. Могат да боледуват и домашни животни, птици и гризачи, които отделят заразата с изпражненията си.    Широкото разпространение на чревните бактерии и продължителното им запазване в околната среда, откриват многобройни пътища, по които може да стане заразяването: замърсени ръце, мухи, хлебарки, гризачи, замърсени хранителни продукти, недобре измити плодове и зеленчуци.
   Общ характерен белег на тези заболявания е диарията, в някои случаи придружена с повръщане, температура, отпадналост и болки в стомаха.
   При заболяване трябва незабавно да се търси лекарска помощ, да не се пристъпва към самолечение. Болните и заразоносителите се лекуват в болница или в дома, по преценка на лекуващия лекар.

   Профилактиката на чревните заразни заболявания изисква:
  • Поддържане на изрядна лична хигиена особено при отглеждане на кърмачета и малки деца;
  • Щателно измиване на ръцете преди приготвяне на храна, хранене и след ползуване на отходните места;
  • Измиване обилно с вода на плодовете и зеленчуците преди употреба;
  • Замрежване и прилагане на средства за унищожаване на мухите;
  • Редовно почистване и дезинфекция на тоалетните с хлорни препарати;
  • Благоустрояване и хигиенизиране на населените места;
  • Правилно събиране, отстраняване на битовите отпадъци и сметта;
  • Осигуряване на доброкачествена питейна вода чрез постоянен контрол над водопроводната и канализационна система;
  • Строго спазване на санитарен режим в предприятията на хранителната промишленост, производството на безалкохолни напитки, заведения за обществено хранене и търговия с хранителни продукти;
  • Провеждане на текуща дезинфекция, дезинсекция и дератизация във всички рискови обекти;
  • Осъществяване на всички санитарно-ветеринарни мероприятия при клане на животни и обработка на животински продукти;
  • Недопускане на работа в рискови обекти на здравно неосвидетелствувани лица (без лични здравни книжки);
  • При оставяне на болния в домашна обстановка, да се провежда дезинфекция на изпражненията, бельото, съдовете за храна с 10%-ва белина / 1 л. белина на 1 кофа вода/, хлорна вар или други подходящи за целта средства.
Профилактиката на чревните заразни болести означава спазване на висока лична и обществена хигиена.



Дирекция „ЗК” Отдел"ООЗ"