Кърлежопреносими инфекции

30/12/2010

Кърлежите - естествен резервоар и преносители на опасни трансмисивни инфекции при човека

Наближава активния сезон на кърлежите, а с това нараства и риска от заразяване с трансмисивни инфекции.

Кърлежите са познати като паразити по хората и животните и е доказана тяхната роля на преносители на редица микрорганизми (вируси, рикетсии, бактерии и протозои), причиняващи различни заболявания при човека. Те паразитират върху много гръбначни животни (земноводни, влечуги, птици и бозайници). Причинителите на заболявания кърлежите могат да предават от поколение на поколение (трансовариално предаване) и от една фаза на развитие в друга (трансфазално предаване). Това ги прави не само преносители, но и резервоар на много инфекци (Кримска-Конго хеморагична треска, Марсилска треска, Лаймска борелиоза, кърлежов енцефалит, Ку-треска, туларемия, ерлихиози, бабезиози и др.).

Кърлежите са членестоноги с важно епидемиологично значение. Биологичното им разнообразие е голямо. Най-голяма в това отношение е ролята на семейството на иксодовите, наричани още пасищни кърлежи. В България са познати повече от 38 вида от това семейство. Цикълът им на развитие преминава през няколко стадия: яйце - личинка - нимфа - имаго. В предната част на тялото на кърлежа се намира хоботче, което служи за пробиване на кожата и за пиене на кръв от гостоприемника. Закрепването им върху него става посредством кукички, които се намират върху коремната част на кърлежа.

Кърлежите водят свободно и паразитно съществуване, като прекарват само малка част от живота си върху гостоприемника, а през останалото време те са на земята в различни убежища - сред треви, под листа, в дупки на гризачи, дънери и др. места, прикрити и влажни. Там те усвояват приетата храна, линеят и изчакват намирането на нов гостоприемник, за да се нахранят отново. През последните години се наблюдава все по-активното навлизане на кърлежите в населените места - градини, паркове, около жилищни зелени площи и др. Иксодовите кърлежи активно търсят гостоприемник, като могат да го преследват в продължение на 500 метра. Веднъж попаднал върху животното или човека, той може да не се запие до 24 часа. Основна предпоставка за предаването на инфекцията е кърлежът да е бил запит в продължение на повече от 24-48 часа.

Една от най-разпространените кърлежовопреносими инфекции е Лаймската болест. Това е и най-често срещаната в Силистренска област инфекция, предавана от кърлежи. През изминалата 2006 г. за областта са регистрирани 34 болни с такава диагноза от общо 136 ухапани от кърлежи (25%), които са потърсили медицинска помощ ( за сравнение през 2005 г. заболелите са 30 от 161 ухапани – 19%).

Проблемът при диагностицирането на Лаймската болест идва от това, че клиничната картина може да имитира редица други заболявания, а много от заболелите често нямат спомен за ухапване от кърлеж, защото то е останало незабелязано.

Заболяването протича в няколко стадия:

І-ви стадий - започва след инкубационен период от 3 до 30 дни и се характеризира със зачервяване на кожата около мястото на ухапване - така наречената еритема мигранс. Тя може да бъде придружена с увеличение на лимфните възли, отпадналост, температура.

ІІ-ри стадий - развива се месеци след инфектирането и е резултат от навлизане на причинителя в кръвния ток и разпространението му в различни системи. През този стадий могат да бъдат наблюдавани неврологични, сърдечно-съдови, очни прояви, болки по ставите, съпроводени със симптоми от общ характер - умора, световъртеж, изпотяване, учестен пулс.

ІІІ-ти стадий - наблюдава се години след заразяването, ако пациента не е лекуван в по - ранните стадии на болестта. През този период острите процеси, настъпили през предходния стадий добиват хроничен характер и трудно се лекуват.

Лечението на Лаймската болест се определя от стадия на болестта. Използват се високи дози антибиотици, като според състоянието курсът на лечение може да се повтори и потрети. Ефектът от лечението рязко намалява с прогресирането на болестта. Затова е много важна ранната диагностика и навременното и адекватно лечение, които могат да предотвратят тежките изменения в засегнатите органи. Необходимо е преболедувалите да бъдат диспансеризирани в продължение на 2 години от личния си лекар, който периодично трябва да проконтролира клинично и серологично хода на болестта.

Основно средство за борба с Лаймската болест е профилактиката. На първо място човек трябва да знае как да се предпази от ухапване от кърлеж:

  • да се избягват местата с гъста растителност и голяма влажност;
  • при пребиваване сред природата да се носи подходящо затворено облекло, пристегнато около китките и глезените;
  • важна предпазна мярка е използването на репеленти под формата на лосиони, спрейове, кремове и др. за намазване на кожата и импрегниране на дрехите;
  • необходим е ежедневен оглед за впити кърлежи, с цел недопускане на продължителен престой върху тялото, като особено внимание трябва да се обръща на ,,предпочитаните” от тях места - корема, под мишниците, слабините, зад колянната гънка, окосмената част на главата;
  • редовно окосяване на тревните площи и подкастряне на храстите;
  • редовно преглеждане и почистване на кучетата и другите домашните животни, както и на техните колиби и места на пребиваване;

Не по-малко важно е правилното отстраняване на запития кърлеж. Той трябва да се отстрани внимателно, като е добре това да стане с пинсети. Ако се изтегли с ръка, задължително трябва да се използва ръкавица. Кърлежът се издърпва постепенно, без да се върти и извива, защото това увеличава опасността от скъсване и част от устния му апарат може да остане в кожата. Това увеличава риска от предаване на инфекцията и налага хирургическото му отстраняване.

Неправилно е мазането на мястото на запития кърлеж с мазнина или спирт. Това крие риск от връщане на чревно съдържимо в устния апарат на кърлежа, което също повишава опасността от предаване на инфекцията.

След сваляне на кърлежа мястото на ухапване трябва да се дезинфекцира със спирт, йод или одеколон, а сваления кърлеж да се постави в шише със спирт или да се изгори. Крайно неправилно е той да се размачква, при което пръски от съдържимото може да попаднат в очите на човека и да предизвикат заразяване, без да има ухапване.
По същия начин се отстраняват кърлежите и от домашните любимци.

Важно е да се знае, че антибиотична профилактика при ухапване от кърлеж и пълно отсъствие на клинична симптоматика не е необходима. Но при появата на зачервяване около мястото на ухапване трябва задължително да се потърси лекарска помощ, защото своевременното лечение определя изхода от заболяването.

Д-р Боряна Кочева
Н-к отдел ,,Противоепидемичен контрол”
РИОКОЗ - Силистра