Ваксини и имунизации

30/12/2010

История

Преди повече от 100 години инфекциозните болести бяха широко разпространени и засягащи голяма част от населението на света.

През ХХ век, бе направен значителен прогрес към упражняването на контрол върху много от заразните болестите, за които вече има ваксини. Едрата шарка бе изкоренена, полиомиелитът е почти изкоренен, а морбили и други болести сред деца под 5 годишна възраст бяха намалени до рекордно ниски нива, благодарение на приложението на ваксините.

През втората половина на ХХ век изследванията в сферата на ваксините постигнаха нови резултати и бяха въведени много нови ваксини, като наприемр срещу хепатит А и В, полизахаридна протеин конюгатна ваксина срещу хемофилус инфлуенце тип b, срещу пневмококови и менингококови инфекции, атенюирана жива ваксина срещу широко разпространеното в детската възраст заболяване варицела, ваксини срещу ротавирусите и човешките папилома вируси (HPV).

Днес ваксините постигат резултати не само срещу инфекциозните болести, но и към заболявания, индиректно свързани с техните причинители, както напр. ракът (рак на черния дроб, причинен от вируса на Хепатит В инфекцията, рак на шийката на матката, причинен от HPV и др.).

Имунна система, имунна памет и имунитет

Когато човек е изложен на действието на болестотворен микроб, имунната система се опитва да изгради защита срещу него. Когато защитата е успешна-човек получава имунитет, а когато тя е неуспешна-срещата с бактериите или вирусите може да причини заболявания с всички техни усложнения.

В процеса на изграждане на имунитет, организмът произвежда т.нар. антитела, срещу определен микроб и в „паметта” на имунната система остава следа от този опит, която при нужда от защита на организма може да бъде „събудена”. Когато човек се срещне с този микроб, много месеци и години по-късно, антителата, които циркулират в кръвта му, го предпазват от болестта или намаляват тежестта на заболяването и елиминират микроба от тялото.

Поради тази причина дете прекарало морбили е малко вероятно отново да преболедува същата болест. Имунната система има памет. Следващият път, когато детето срещне вируса на морбили, антителата създадени след първото боледуване, са готови да неутрализират и разрушат вируса, преди той да стане отново причина за заболяване.

Ваксините действат по същия начин, но вместо да боледувате и страдате от естествената инфекция, за да си изградите защита, използваната ваксина въздействайки на имунната система създава подобна имунна защита, без да е необходимо да се разболявате. Имунната система има неограничен капацитет за отговор срещу различни по вид и брой микробни агенти, наречени антигени.

Така в практиката, използвайки убити или модифицирани микроорганизми, части или субстанции от тях се задейства естествения имунен отговор в човешкия организъм. В резултат на това се образуват антитела, които осигуряват имунитета (защитата от болестотворни агенти).

Поставянето на една или няколко дози ваксината води до създаване на имунологична памет, осигуряваща дълготрайна защита. Независимо от начина на производство на ваксината и от нейния състав (жива или убита, съдържащи отделни пречистени компоненти на вируси или бактерии) – тя ангажира имунната система да създаде имунитет, който да се справи с инфекцията, когато срещне нейния причинител.

Въвеждането на една ваксина в практиката е дълъг процес и всеки ваксинален продукт получава разрешение за употреба, щом покаже високо ниво на безопасност и надежност.

Днес науката може да се похвали с възможността от нови технологии за производство на ваксини, така че да бъдат сведени до минимум страничните реакции от тях и да бъде минимизирана тежестта на тези реакции, защото целта на имунизационните програми е опазването на общественото здраве. Ваксинираните хора защитават себе си, като по този начин предотвратяват и разпространението на заразните болести в обществото. За повечето ваксинопредотвратими болести, ваксинацията намалява заболеваемостта чрез директна защита на имунизирания индивид, а така също чрез индиректна защита на неваксинираното население. Тази колективна защита на неимунизираните хора се нарича „колективен имунитет”. С достигането на високо имунизационно покритие в общността (90-95% обхват на подлежащото население), рискът за неваксинираните индивиди намалява, защото за инфекциозния причинител липсва благоприятна среда за разпространение.

Много заразни болести имат своите естествено обусловени причини за циклично протичане, когато липсва или спадне колективния имунитет в общността. Във връзка с това епидемиите най-често възникват около границите на страни, в които заразните болести все още са често явление. В други случаи болестта може да бъде внесена от хора, заболели в друга страна, ендемична за дадената инфекция, което се улеснява от международния трафик. Някои епидемии са директно следствие на спада в броя на ваксинираните. Актуални примери за това са завръщането на коклюша в Европа след спирането на имунизацията с ДТК ваксина през 80-те години (Великобритания, Италия и някои части на Германия), трансграничната епидемия от дифтерия в Русия и Североизточна Европа през 90-те (поради липса на реимунизация с ваксината) и различните епидемии от морбили в Европа през последните 10 години (Великобритания, Германия, Швейцария и др.).

В днешно време чрез ваксини могат да се предотвратят много заразни болести, които заедно с усложненията, които причиняват, застрашават живота и здравето на хората. Когато се предотвратяват заразни заболявания посредством ваксинация се постига контрол и върху възможните усложнения, които предизвикват те (енцефалити, пневмонии, парализи, отити, миокардити, перикардити, хепатит, цироза, рак на черния дроб, рак на маточната шийка, стерилитет, глухота, умствена деградация) или смъртен изход.

"В Европейския регион 32 000 деца продължават да умират всяка година от болести, за които има ваксини и около 600 000 кърмачета не получават ваксини срещу дифтерия, тетанус и коклюш (ДТК)…" казва д-р Данзон, ръководител на Европейското бюро на СЗО. "За наш срам, децата в Европа продължават да умират от ваксинопредотвратими болести и техните усложнения. Медицинската наука е осигурила ваксини срещу над 20 сериозни заболявания и доказателствата за успеха трябва да ни послужат като поука. Правителствата трябва постоянно и безкомпромисно да предават това послание на своите граждани. Да не ваксинираме дете означава да позволим “болести-убийци” да продължат да се разпространяват в семейството, в общността и по света."

Европейската имунизационна седмица, отбелязвана през април, е повод СЗО в Европейския регион всяка година да помага на правителствата да правят точно това. Тя подпомага политиците и здравните специалисти в усилията им да подкрепят и популяризират имунизационните програми и да анализират къде са пропуските, които са причина днес в Европа да сме свидетели на нова епидемия от морбили в някои европейски страни.

Възможни усложнения, настъпващи при някои ваксинопредотвратими болести

Болест Възможни усложнения
Морбили Пневмония, енцефалит, смърт
Варицела Енцефалит, вторични инфекции (тежки стрептококови инфекции, кожни инфекции), хепатит, пневмонии
Пневмококови инфекции Бактериален менингит, инфекция на кръвта, септицемия
Сезонен грип Отит, синуит, пневмония, възпаление на сърцето и смърт
Ротавирусен гастроентерит Сериозна дехидратация (загуба на 10% от теглото на детето), понякога смърт
Коклюш Пристъпите на кашлица са толкова силни, че пречат на приема на храна и течности, и на дишането. Пневмония, гъърчове, мозъчно увреждане или смърт.
Хепатит В Цироза, рак на черния дроб
Хемофилус инфлуенце тип В Бактериален менингит, водещ до увреждане на мозъка или смърт
Тетанус Болезнено стягане на мускулите, вкл. до "сковаване" на челюстта и смърт в 10% от случаите
Полиомиелит Може да доведе до парализа и смърт
Дифтерия Може да доведе до проблеми с дишането, парализа, сърдечна недостатъчност и дори смърт
Менингококови инфекции Сепсис, менингит, при 9-12% води до смърт, в 20% от преболедувалите: трайна загуба на слуха, загуба на крайник или увреждане на мозъка
Заушка Глухота, менингит (инфекция на гл. мозък и обвивките на гръбначния мозък), болезнено подуване на тестисите или яйчниците, рядко смърт
Рубеола При жените: артрит, риск от спонтанен аборт, вродени аномалии (глухота, слепота, умствена ретардация, сърдечни и мозъчни увреждания)
HPV Цервикална преканцероза, вулварни и вагинални лезии и рак, генитални брадавици

Повече за някои заразни заболявания, при които може да се постигне контрол в разпространението им, благодарение на имунизациите

Полиомиелит

Глобалната инициатива за ерадикация (изкореняване) на полиомиелита стартира през 1988 г. Над 5 милиона души, които иначе щяха да бъдат парализирани, днес ходят, защото са били ваксинирани срещу полиомиелит. През 1988 г. в света са регистрирани 350 000 случая на полиомиелит, а през 2006 г. - само 1997 случая, което представлява спад с над 99 %. През 1988 г. 125 страни са били ендемични за полиомиелит, а през 2008 г. остават само четири страни – това са Афганистан, Индия, Нигерия и Пакистан. Една на всеки 200 инфекции води до необратима парализа (най-често в долните крайници). От парализираните между 5 и 10 % умират, когато настъпи парализа на дихателните мускули.

Едра шарка

В началото на 50-те години на ХІХ век, 150 години след откриването на ваксинацията срещу едра шарка, все още ежегодно в света се регистрират около 50 милиона случая. Броят им спада до 10-15 милиона през 1967 г. благодарение на широкото приложение на ваксинацията.

През 1967 г. СЗО стартира мащабен план за изкореняване на едрата шарка, “бедствието от древността”, която заплашва 60% от населението на света, убива всеки четвърти заболял, оставя белези или води до загуба на зрението при повечето от засегнатите и не се поддава на лечение. Сред заболелите от едра шарка 30% стигат до фатален край.

Завръщането на коклюша във Великобритания

По време на епидемията от 1977-79 г. във Великобритания 4% от пациентите, регистрирани в 21 здравни области, са били хоспитализирани, като 40% от тях са били на възраст под 6 месеца. Сред хоспитализираните 1% се нуждаели от интензивно лечение, а около 1/3 имали усложнения. От пациентите с усложнения 12% развили пневмония, а 5% имали гърчове. Ако съпоставим тези цифри към цялото население на Англия и Уелс, ще видим, че по време на епидемията приблизително 5000 деца са били приети в болница (2000 от тях на възраст под 6 месеца); 50 се нуждаели от интензивно лечение; 200 развили пневмония и 83 имали гърчове. В Глазгоу и Единбург се наложило разкриване на допълнителни легла за лечение на деца с коклюш. Спадът в имунизационния обхват е директно следствие от публикации в пресата, радиото и телевизията, излагащи догадки за риска от имунизациите и няколко години са били необходими за преодоляване на този срив в имунизационната програма. Нарастването на имунизационния обхват с пълноклетъчна ДТК ваксина от 30% през 1978 г. до 91% през 1992 г. води до сериозно намаляване на заболяванията от коклюш, включително на смъртните случаи при коклюш.

Морбили

СЗО призовава към увеличаване на ваксинациите срещу морбили. Децата в богатите европейски страни са изложени на по-голям риск.

Регионалният офис на СЗО в Европа призовава правителствата, здравните специалисти, гражданското общество бързо да променят своите имунизационни програми, тъй като епидемията от морбили преминава границите и се разпростира. Това силно заразно дихателно заболяване може да се превърне в епидемия, защото много деца не са ваксинирани или не са получили необходимите две дози ваксина.

Спадът на броя на имунизираните се дължи на комбинация от скептицизъм към ваксините вследствие на различни идеологически течения и, по ирония на съдбата, на успеха на имунизационните програми при предишните поколения. Днес предизвикателствата пред имунопрофилактиката са свързани с преодоляването на опасните и подвеждащи антиваксинални кампании. Парадоксално е, че въпреки че морбили може да бъде избегнато с прости и евтини ваксини, децата в богатите европейски страни са изложени на по-голям риск. През последните 12 месеца, над 8145 случаи на морбили са регистрирани в региона. 86% от случаите са в шест западни страни – Австрия, Германия, Италия, Испания, Швейцария и Великобритания – и Израел.

В Швейцария епидемията започва през ноември 2006 г. с регистрирани 73 случая на морбили, като за 2008 г. случаите са 2195, от които 500 са имали усложнения. Пикът е регистриран през март 2008 г. и епидемията продължава и в момента. Над 98% от заболелите деца са били неваксинирани или непълно ваксинирани, основно заради решение на родителите за отказ от имунизация.

В България от 2002 г не се регистрират местни случаи на морбили. Активният сероепидемиологичен надзор, осъществяван от МЗ, НРЛ и РИОКОЗ установиха случаи на “внос” на инфекцията както следва:

Случаи на внос на морбили в страната (2005 – 2008 г.)
Година Брой случаи Възраст Област Имунизационен статус Внос от
2005 3 свързани
случая
28 г.
19 г.
17 г.
София - град Неимунизирани Китай
2006 1 27 г. Пловдив Няма данни Украйна
2007 1 28 г. Хасково Няма данни Германия
2008 1 11 г. Пловдив Имунизиран - 1-ва доза MMR Великобритания

Рака на шийката на матката

Въпросът за психологическия дистрес, причинен от абнормна цитонамазка и цервикални лезии не е за подценяване.

Притеснението често предшества изчакването на резултатите от скрининговите изследвания, но чакането в продължение на 3 месеца на новите резултати за потвърждение или отхвърляне на абнормния тест е причина за сериозно безпокойство при жените. Тези, при които има високостепенни лезии, се нуждаят от оперативното им премахване, което потенциално би могло да има негативни последствия върху тяхната способност да имат деца.Лечението на рака на шийката на матката изисква сериозни интервенции (операция, радиотерапия, химиотерапия) и е свързано със значими физиологически и психологически последствия, включително и нарушени сексуални контакти.

Ротавирусният гастроентерит

При деца под 5 години причинява сериозен стрес за родителите, семеен разрив, проблеми при грижите за децата и отсъствия от работа. Скорошно изследване на ротавирусните диарии сред деца, посещаващи детски център в Лион, Франция, установява, че в 58% от случаите поне на единия от родителите се е наложило да отсъства от работа. Когато заболяването е сериозно и изисква хоспитализация, безпокойството на родителите се увеличава, като единият от тях нощува в болницата и отстъства по-дълго от работа (средно 3 дни). В над една четвърт от случаите се налагат допълнителни грижи . Родителите или други лица, които се грижат за дете, болно от ротавирусен гастроентерит, отсъстват от работа средно между 2.3 дни (болнично лечение, Франция) и 7.5 дни (доболнична помощ, Великобритания).

Хепатит B

В Европа HBV е причина за 22 000 смъртни случая всяка година, а над 25 % от хроничните носители на вируса умират от цироза или рак на черния дроб.

Заушка

50% увеличение на заболеваемостта сред студентите в Англия и Уелс. Броят на заболелите от заушка в Англия и Уелс се е увеличил през първите месеци на 2009 г. във връзка с наблюдаваните епидемии в редица колежи и университети. През януари са регистрирани 265 случая , в сравнение със 177 за същия месец през миналата година и 150 през януари 2007 г. Болните са преобладаващо тинейджъри и около 20-годишни, които са били големи, за да подлежат на имунизация през 1998 г., когато се въвежда ваксината срещу заушка, морбили и рубеола. Същата възрастова група е засегната от подобна епидемия и през 2005 г., когато има регистрирани 43 000 случая. След това случаите прогресивно намаляват, но остават повече от нормалното ниво.

Да остареем здрави

Остаряването не води само до риск от инфекции, но инфекциите могат да ускорят процеса на остаряване. Инфекциите могат да допринасят за остаряването през целия живот и със сигурност зачестяват към неговия край. През следващите десетилетия специалистите по инфекциозни болести все по-често ще се изправят пред проблемите на бързо нарастващото възрастно население.

Днес някои ваксини вече предпазват от рак на черния дроб (ваксините срещу Хепатит В) както и от рак на шийката на матката и други ракови заболявания – вагинален и вулварен рак (HPV ваксини).

Изследванията, свързани с нови ваксини се насочват вече и към неинфекциозни болести (Алцхаймер, диабет, автоимунни заболявания), както и други ракови заболявания (рак на белия дроб, колоректален рак, рак на гърдата, на мозъка). 20% от раковите заболявания са причинени от вируси и поради тази причина теоретично могат да бъдат предотвратени чрез ваксини в бъдеще.

В наши дни всяка година от болести, за които има ваксини, умират приблизително 200 деца и 70 000 възрастни – ужасяваща разлика от 350 пъти повече при възрастните. С нарастващото застаряване на населението на Земята, ще продължава да расте и абсолютният и относителен дял на възрастните,болни или умиращи от ваксинопредотвратими болести. Следователно, подобряването на имуногенността и ефикасността на ваксините за възрастни, както и създаване на нови адюванти с тази цел, ще допринесат за справянето с посочения проблем.

СЗО препоръчва универсална противогрипна ваксинация за възрастните със 75% обхват до 2010 г.

Всяка година във Франция вирусът на грипа причинява респираторни инфекции при около 2,5 милиона души. Преди въвеждането на противогрипната ваксина, от грип умираха между 4000 и 33 000 души. Днес във Франция ежегодно от грип умират от 1500 до 2000 човека. От тях 75% са на възраст над 65 години.

Във Франция всяка година се регистрират около 123 000 случая на пневмококова пневмония. Между 5 900 и 15 800 души умират годишно от пневмония, придобита в обществото, като повече от 90% от тях са на възраст над 60 години.

От 10 до 15% от хоспитализираните с пневмония умират, смъртността е с 12% по-висока при хората над 65 години през първия месец след постъпването в болница. В частните клиники и домовете за възрастни хора смъртността се движи между 40 и 57%.

Иновациите при ваксините днес

Ваксините отварят нова ера в биотехнологиите. Повече от век след откритията на Пастьор, ваксините продължават да бъдат в основата на научния и медицинския прогрес. Изследванията при ваксините никога не са били толкова активни и иновативни както днес. Ваксините обединяват и движат последните открития в имунологията, генетиката, молекулярната биология и биоинформатиката. Това позволява ваксините да се насочат към нови заболявания, а изследванията към по-пълното изучаване ии разбиране на самите болести.

Настоящите изследвания при ваксините се насочват към вътреболнични инфекции, малария, денга, туберкулозата, пандемичния грип и други заплахи за здравето (ТОРС, биотероризъм). Някои ваксини срещу пандемичния грип и антракс вече имат разрешение за употреба. Утре ваксините ще могат не само да ни предпазват, но и да лекуват някои болести като Алцхаймер, рак и зависимости.

Изследванията, свързани с ваксините, стимулират развитието и на новите технологии (вирусоподобни частици без вирусна ДНК, aдюванти, комбинирани ваксини, инжекции без игла, ваксини за пиене), които подобряват безопасността, ефикасността и приемането на ваксините.

Дирекция "НЗБ"
РИОКОЗ - Силистра