Маларията - да не я забравяме

30/12/2010

Маларията е била и днес продължава да е едно от най-разпространените заболявания в света. Местна малария се регистрира в около 100 държави.

През 70-80-те години на 20-ти век маларията бе ликвидирана в почти всички страни от Европейския регион, членки на Световната здравна организация (СЗО). След 1990 г. обаче, местната трансмисия в страните на Централна Азия и Кавказ беше възстановена и избухнаха широко мащабни епидемии. Местната малария продължава да е сериозен проблем и в съседна Турция. Определен епидемиологичен и клиничен риск създава нарастващия внос на случаи на малария в Европа от ендемични страни. По данни на СЗО за 1998-2009г. те са 130 798, в резултат на което са починали 601 души.

За борба с маларията е разработена нова глобална маларийна програма на СЗО, която предвижда елиминация на маларията в ендемичните страни на региона до 2015 г. и недопускане възстановяването на местно предаване на инфекцията в страните с ликвидирана малария.

У нас постоянно се диагностицират случаи на малария, внесени от ендемични страни, като след ликвидацията, за периода 1966-2009 г. техният общ брой е 2942. От внесена тропическа малария са починали 17 души. През 2009 г. в България са регистрирани 8 случая на внесена малария, като 2 от тях завършиха летално.

Маларията е остро пристъпно заболяване, протичащо с периодично повтарящо се разтрисане, студени тръпки по тялото, повишение на температурата и обилно изтощително изпотяване. Черният дроб и далакът се увеличават, стават болезнени, развива се анемия, появяват се болки в мускулите, главоболие.

Причинители на маларията са малки микроскопични паразити (маларийни плазмодии). Те проникват в червените кръвни телца на човека и ги разрушават. Познати са четири вида паразити, причинители на малария, които причиняват четири вида заболяване.

Преносители на заболяването са женските комари от род Анофелес. Познати са около 200 вида анофелийни комари, от които 50 вида имат епидемиологично значение за маларията. В България епидемиологично значение имат 3 вида от тях. Те обитават низините, особено около речни басейни или планинските места на височина до 1 400 м. Развъдните им места са главно заблатени реки и плитки блата с тревясали брегове, градински вади, разливни води около чешми, локви и изкопни ями. Те хапят най-много привечер, при залез слънце и вечер. През деня се крият в тъмни, влажни и хладни места.

Маларията се пренася от комарите, които при ухапване на болни от малария хора поемат заедно с кръвта и маларийни плазмодии. Последните се развиват в тялото на комара и с това завършва първият етап от развитието им. Заразените комари хапят здрави хора и ги заразяват.

Потенциални източници на малария са пристигащите от маларийни райони наши и чужди граждани, броят на които в последните години се увеличава.

Ранното откриване на заболелите и своевременното лечение води до тяхното излекуване и от друга страна до предотвратяване предаването на заболяването чрез комарите на здрави хора.

За предотвратяване внос и разпространение на малария в страната е необходимо:

  • Всеки, който заминава за тропическа страна, трябва да проведе профилактика, съобразно разпространението и чувствителността на причинителите в дадения район. Профилактиката започва преди заминаване, продължава по време на целия престой и 1 месец след завръщане в страната.
  • За избягване ухапване от комари да се използват инсектицидни препарати, замрежване на прозорците, намазване на откритите части на тялото с кремове, пасти (репеленти), които отблъскват комарите.
  • Всеки, който се завръща от маларична страна е длъжен да уведоми личния си лекар за това. При повишаване на температура, разтрисане, неразположение, главоболие незабавно трябва да бъде насочен за изследване за малария.
Д-р С. Неделчева - паразитолог
                                       РИОКОЗ - Силистра